Израелски каталог на диващината

Лорънс Дейвидсън разглежда архивираното дивашко поведение на Израел, от етническото прочистване започнато през 1948 г. и продължило с войната на глад в Газа и редица други актове на злонамерена жестокост.

Непрекъсващата жестокост

В моята статия „Американските билбордни войни: Ционистите срещу Истината”, аз отбелязах, че ционистка организация, управлявана от ислямофоба Памела Гелър, разпространяват съобщения по автобуси и подлези, призоваващи за подкрепа на Израел. Съобщения твърдят, че Израел представлява „цивилизованият човек“ борещ се срещу „диващината“ на джихада. В предишната ми статия, подставих под съмнение квалификация на Израел за цивилизован статус, но се връщам отново на тази тема поради всекидневните разкрития за съмнителното поведение на Ционистката държава. Аз не твърдя, че джихада не може да бъде жесток от време на време, а по-скоро че израелското правителство изглежда напълно неспособно на цивилизованост. Например:

Етническото прочистване

На 16 октомври 2012 г. израелската организация Yazkern беше домакин на десетки ветерани от Израелската „Война за независимост“ от 1948 г. Тук можете да видите до какво наистина доведе тази борба: what that struggle really entailed

Ветераните свидетелстваха за това, което може да се нарече съзнателно усилие за етническо прочистване – а именно систематичното разрушаване на цели палестински села и многобройни кланета.

Пред завършване е документалният филм от израелско-руската журналистка Лиа Тарачанскы, която се занимава със същата тема, Палестинската Накба или катастрофа.

Филмът разкрива показанията на израелските войници от войната през 1948 г. Тези откровения придават достоверност на твърденията на „новите историци“ на Израел, като Илан Папе, чийто книги базирани на доказателства блеснали от правителствените архивите показват, че още преди избухването на военните действия, водещи до създаването на държавата Израел, ционистки власти планират да прочистят етнически голяма част от Палестина от не-евреитe.

С казването на истината Yazkern цели да пречупи „националистическия мейнстрийм наратив“ и да го отърси от придружаващия го отказ от легитимен  палестински контра-наратив“.

ОК. Израелците бяха диваци през 1948 г. и само една малка част ще го признаят. А какво се случи след „Войната за Независимост“? Както се и оказва, етническото прочистване никога не спря. Постоянното отричане на етническото пречистване удобно спомага за прикриването на съществуващият проблем. Но точно тази седмица ние получихме новината, че министъра на отбраната Ехуд Барак е дал поръчка да разруши осем палестински села с около 1500 жители в хълмовете на южен Хеброн. Извиненията, предлагани от Барак са, че земята е необходима за военни учения. Според „новите историци“, това е стандартно израелско прикритие на правителственото етническо прочистване. Разбира се, израелската армия ще използва няколко години земята, върху която сега са разположени разрушените селища. След това, почти неизбежно, районът  ще се преврърне в място на новото  еврейско селище.

 

Глад

На 20 октомври 2012 г. „Ал-Джазира“ съобщи за израелски документи, показващи, че между 2008 г. и 2010 г. израелската армия разрешава хранителни доставки в ивицата Газа, на базата на брой калории на ден, които довеждат един милион и половина души  до състоянието на недохранване. Според израелската правозащитна организация Гиша „официалната цел на политиката е да се води икономическа война, която ще парализира икономиката на Газа, а според Министерството на отбраната, ще създаде натиск върху правителството на Хамас“.

През 2006 г.,Dov Weissglass, тогава съветник на министър-председателят Ариел Шарон, заяви, че „идеята е палестинците да се поставят на диета, но не и да ги уморят от глад“. Разбира се, прецеденти за това могат да бъдат намерени в третирането на европейските евреи през 1930-те и 1940-те. Предполага се, че г-н Weissglass  е бил напълно наясно с това.

Обаче, точно както с варварството практикувано при „Войната за Независимост“, и в този случай е налице практикуването на национално отричане от варварските деиствия.  Според  писанията на Гидеон Леви в „Аарец“, страната има много начини … на погребване на „старите скелети“ дълбоко в килера, така че израелците да не бъдат прекалено обезпокоявани. Военните автори на документа, които превърнаха отвратителната „идея“ в дивашка практика, функционират в „страна, страдаща от слепота“. Така че, настоящото израелско правителство не трябва да се притеснявате от обществено безпокойство, докато бавно, но сигурно унищожава канализационната система на Газа и превръща водата в негодна за консумация.

Безсрамна жестокост

Съществуват и тъй наречените дребни актове на жестокост, които могат да бъдат считани за сигнални признаци на диващина. Например факта, че израелски митнически служители задържаха изпитните кандидат студентски тестове през октомври 2012 от Университетският Борд, предназначени за завършващите гтмназия ученици от Западния бряг. AMIDEAST, организацията отговорна за изпитните тестове и резултати на палестинска територия, са предали изпитните листовки  в ръцете на израелските власти седмица по-рано. Въпреки това, в очевиден акт на дребна отмъстителност, митническите служители задържат изпитните листовки, поради което AMIDEAST трябваше да отмени изпита. Един наблюдател задава въпросът: „Какво общо имат SAT [тестове] с израелската сигурност?“Вероятно е факта, че в съзнанието на митническия служител-дивак, повече образовани палестинците от окупираните територии означава по-интелигенти свидетели на израелското потисничество. От гледна точка на Газа, САЩ е принудена да отмени малка стипендиантска програма за студенти в Газа, защото израелците отказаха да позволят на студентите да напуснат откритя „затвор“, дори и само, за да отидат на училище в Западния Бряг. За всеки, който би искал да следва мрачното шествие на израелските потиснически и варварски актове, аз препоръчвам сайта „Днес в Палестина“(„Today in Palestine„), предоставена от Международния център за Близкия изток.

polls_satan_by_jack_chick_352143754_1454_672834_answer_1_xlarge

Предизвикателство и отричане

В лицето на това трайно дивашко поведение от страна на Израел, публичната подкрепа в Съединените щати към Израелската страната най-накрая започна да се пропуква. Съвсем наскоро,15 видни църковни водачи, представляващи големите християнски деноминации, написаха отворено писмо до Конгреса, в което се призовава за: незабавно разследване на евентуални нарушения от страна на Израел, на закона за американската външна помощ за износ на оръжие и закона за контрол, които забраняват помощ на всяка страна, която участва в постоянен модел на нарушения на правата на човека ….Ние призоваваме Конгреса да провежда изслушвания за сътрудничество от страна на Израел, и молим редовно докладване относно спазването на условията и удържането на военна помощ при неспазване на договорените условия.

Досега Конгресът не отвърна на това искане, но ционистката реакция бе силна и ясна. Водеща роля в това усилие е лидерът на АДЛ, Ейбрахам Фоксман. Осъждайки християнските лидери в „липса на чувствителност“ (само можем да се запитаме колко чувствителни трябва да бъдем към един опресор?) Фоксман решил да накаже провинилото се духовенство, като отказва да се ангажира в продължаващият „междурелигиозен диалог“. Реакцията на ционистите,провокирани да отговарят за собствените си дивашки деитсвия, е класически пример за отричане.

Заключение

Големината на човешкият мозък е нож с две остриета. Това означава, че можем да мислим всякакви творчески мисли и дори да упражняваме някакъв контрол, над собствените си неподходящи мисли и импулси, ако поне опитаме. Въпреки това, това също така означава, че ние можем да бъдем манипулиран да мислим, че не трябва да се опитаме да контролираме мислите и емоциите си. Можем да бъдем манипулиран да мислим,че ние сме жертвите, дори когато ние сме самите опресори и че всяка критика на нашите действия е просто още един пример за  поредната виктимизация. Израелската култура и културата на ционизма като цяло, е един текущ процес на само-манипулация, за да се постигне точно такова състояние на ума. И до голяма степен е успял. Скорошно проучване в Израел показва, че „по-голямата част на [израелско-еврейското общество иска държавата да дискриминира палестинците … разкривайки дълбоко вкоренен расизъм в израелското общество“.

Ционистите не са единствените експерти в отричане на собствените си действия. Съединените щати, главен съюзник на Израел, винаги е бил добър в този гамбит.  След атаките  на 9/11, всяко разглеждане на възможността, че външната политика на САЩ в Близкия изток е мотивирала тероризъм, е анатема, и все още десетилетие по-късно е считано за такова. Вместо да отправим твърд поглед към собственото си поведение, ние просто разширяваме способността ни да убиваме  всеки, който би оспорил политиката ни на насилие. Нашият отговор са насочените убийствата, извършени от безпилотни летателни апарати или другият начин – малкото диващина научена от израелците.

Макиавели, на когото винаги можем да разчитамe да разкрие по-тъмната страна на нещата, веднъж каза:

Който желае да предвиди бъдещето, трябва да се вгледа в миналото, защото човешките събития приличат на тези от предходните времена. Това произтича от факта, че те са произведени от хора, които някога са били и някога ще бъдат, анимирани от същите страсти, и по този начин те задължително имат едни и същи резултати.

Източник

Превел: Tia Plm

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s