ГОЛЯМАТА „ПЕРАЧНИЦА“ ИЛИ „ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ“ В БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА

На 26 октомври 2005 г. в 9 сутринта на „правителственото трасе“ бул. България показно е застрелян

банкерът Емил Кюлев

Веднага след убийството, най-високопоставените хора в държавата – вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и президентът Първанов – публично обявиха, че Кюлев е имал „чист“ бизнес.

Американският посланик в София Джон Байърли обаче е на друго мнение, защото в същия ден следобед изпраща до Държавния департамент доклад озаглавен: „В София е убит български топ-перач на пари“ [05SOFIA1847]. Той дори не споменава името на „топ-перача“ в заглавието, но в текста прави подробен биографичен и бизнес портрет на Кюлев – бивш полицай, използвал връзките си в службите, за да основе консултантски фирми, след това банкер в съдружие с опасния за националната ни сигурност Майкъл Чорни, получил „сладка сделка“ от държавата – правото да обслужва през Росексимбанк плащанията към данъчните, митниците и най-големите данъкоплатци в страната.

Познат като третия по богатство човек в страната, Кюлев е известен и с политическите си връзки на високи нива – пояснява посланикът. Основател на Клуб „Възраждане“ заедно с Илия Павлов и Васил Божков – „Черепа“, съветник на президента Първанов и (по непотвърдени сведения) подмолен финансист на политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г. – с тези щрихи е доизграден образа на един от най-богатите хора в България.

Реакцията на Байърли е светкавична, защото докладът е изпратен само няколко часа след разстрела на банкера. Дипломатът действа буквално като оперативен работник, което издава колко силно впечатление е направило убийството в американското посолство. Самата ситуация на покушението е описана твърде подробно, като в полицейска сводка. Не са пропуснати и дребни детайли, за това точно в колко часа е станало убийството, къде е стоял предполагаемият убиец, колко куршума е изстрелял, как е ранен шофьорът на жертвата и т.н.

От грамата се разбира, че приживе Кюлев е положил големи усилия да изчисти публичния си образ, за което дори наел американски лобист. Резултатът изглежда не е бил убедителен, защото посланикът посочва, че основана от банкера фондация за борба с трафика на хора, също е подозирана в транзакции за избелване на капитали, както и в опит чрез нея да се получи обществено доверие и легитимност.

Богатството на Кюлев се изчислява на приблизително 500 000 000 $. Не е пропуснато, че той е бил възпитаник на Висшата школа на МВР по времето на тоталитаризма и още през 1988 г. е започнал да гради бизнес кариера, използвайки своите връзки в службите за сигурност. Байърли е отчел факта, че не случайно Президентът Първанов е отменил предвидения си график за пътуване в Североизточна България при новината за екзекуцията. Той спешно е преустановил командировката си и се е върнал в София.

За разлика от предишните 23 убийства на гангстери и бизнесмени за 2005 г, убийството на Кюлев, който е асоцииран с „престъпността на белите якички“ се откроява и може да се сравни с убийството на Илия Павлов през март 2003 г. – отбелязва Байърли. Фактът, че това се случва точно след критичен мониторингов доклад на ЕС за провала на борбата с организираната престъпност е допълнителен фактор за „националния смут“ последвал убийството на Кюлев.

Година по-късно

„престъпността на белите якички“

е разгледана по-подробно в грама на Байърли за българската банкова система [06SOFIA1652], в която той оприличава няколко български банки на „гнили ябълки“. Подчертано е обаче, че като цяло банковият ни сектор се държи добре и е на най-високото си ниво след кризата през 1996 г. Според Байърли тези успехи не се дължат на „късане на опашката“ от страна на българските банкери, а на масовото навлизане на чуждестранен капитал и на големи международни банки на българския финансов пазар. „Чуждите банки са най-големите, сигурни и „чисти“, те са главно от Австрия, Италия и Гърция. Новите международни собственици въведоха добри практики в банкирането и подобриха качеството на банковите услуги.“ – пише Байърли.

Проблемите на българските банки „включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“ Някои банки обаче успешно избягват щателни разследвания – прецизира посланикът. Собствениците на някои български банки наливат пари в невъзвращаеми кредити, които остават в тежест на законните инвеститори и притежателите на сметки – се казва още в доклада.

Наблюдаваните от американците банки са:

Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка (наречена банката на Риск Инженеринг, Интернешънал Асет Банк (наречена „банката на СИК“), СИБАНК, ДЗИ, Инвестбанк (наречена „банката на митрополити и генерали“), ЦКБ (наречена „банката на ТИМ“) и Софийска общинска банка. Подробният анализ за собствеността и дейността на споменатите банки е направен с твърде прецизни факти.

ПИБ е описана като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Името на Цеко Минев се свързва както със собствеността на банката, така и с по-голямата част на курорта Банско. Източникът на американците е докладвал, че са констатирани съмнителни транзакции, за които обаче банката е отказала да даде допълнителна информация, кои са сметките и кой стои зад тях. Независимо, че банката имала чужди мениджъри, парите са с български произход, сочи информацията.

Корпоративна търговска банка, определено се свързва с енергийния играч Богомил Манчев и фирмата му “Риск Инжинеринг”. Покрай това на нея се гледа, като силната банка в бъдещия проект “Белене”. Не е спестено, че сметките на НЕК, която се занимава с “тъмни сделки за продажба на електроенергия” са там. Името на главния собственик Цветан Василев и фирмата му “Бромак ООД е споменато и покрай приватизацията на Софийския вагонен завод на цена по-ниска от пазарната.

Интернешънъл Асет Банк /бившата Първа Източна Международна Банка/ директно е назована “Банката на СИК – една от най-влиятелните групировки на организираната престъпност в България”. Като собственици са спрегнати имената на братя Маргини. Американците имат подозрения и за участието на бивши офицери от ДС, свързани с Маргините, за които се говори, че са близки както до БСП, така и до кръга на Иван Костов.

СИБАНК /бивша Българо-руска инвестиционна банка/. След офшорките, банката е поета от приятелката на Бойко Борисов Цветелина Бориславова в съдружие със Светослав Божилов и исландецът Тор Бьорголфсон. Байърли изказва сериозни притеснения, че банката отпуска целево “лоши кредити”, както и за част от авоарите, “които Борисов вече е прекарал през тази банка”.

Твърде голямо място е отделено на Банка ДЗИ /предишна РосЕксимбанк/. Банката на Мултигруп и убития Емил Кюлев се опитвала да стане “законна организация”. Миналото й е описано, като проблематично, с лоша слава от прикриване на незаконни практики и пране на пари. ДЗИ е била глобена една година преди доклада с 20 000 лв. именно за пране на пари. След смъртта на Кюлев, банката показвала видимо подобрение в стремежа си към справяне със “сенчестата сфера”. Информатор на посолството е докладвал, че от ДЗИ дори докладвали на Агенцията за държавна финансова инспекция за транзакции на “високопоставен член на БСП и близък приятел на тогавашния Министър на здравеопазването Радослав Гайдарски”. Примерът е посочен, как една банка може да бъде вкарана “в правия път за кратко време”.

Инвестбанк /бивша Нефтинвестбанк и Международна православна банка (”Банката на митрополити и генерали”) се свързва с Денис Ершов и Митко Събев. Не е спестено общото минало на Ершов и Чорни и причините те да бъдат изгонени от България. Събев контролира компанията “Петрол” АД, а бившата му съпруга Петя Славова – банката. Славова се смята за най-богатата жена в България със силни бизнес интереси в областта на туризма и производството на алкохол. Вероятните източници на финансите й обаче са Ершов и Събев, докладват дипломатите.

Централна кооперативна банка /ЦКБ/ е позната като “банката на ТИМ”. Варненската групировка е определена като сериозно заинтересувана от бизнес в много сфери, сред които медиите и застраховането.

Софийска общинска банка е била наблюдавана като интересна за енергийния магнат Ковачки, който е заподозрян и като приближен до “обръчите” на Доган.

За повече подробности посланикът е дал препратка към доклад за организираната престъпност в България, който се намира на вътрешния сайт на Държавния департамент. По-рано същата година такъв доклад изпраща във Вашингтон предшественикът на посланик Байърли – Джеймс Пардю.

Посланикът се концентрира и върху мерките на правителството и правоохранителните органи за пресичане на престъпността на белите якички, чрез по-строг контрол на финансовите транзакции. Като основен нарушител на правилата е посочена банката на покойния Кюлев – ДЗИ Банк. Направено е уточнение, че след смъртта на бизнесмена нарушенията са намалели и банката е по-близо до правия път, но все пак е наивно да се смята, че ДЗИ е напълно реформирана, дори след придобиването й от гръцката Юробанк.

Цитиран е конкретен случай, в който ДЗИ се е държала примерно, като е докладвала за съмнителни финансови преводи на шеф на Държавна болница който бил „високопоставен член на БСП и близък приятел на министъра на здравеопазването Гайдарски“. Източник на американците от правоохранителните органи разказва как е бил изненадан, че ДЗИ се е решила „да осветли човек с такива политически връзки“.

Източникът посочва също, че не е бил „под натиск да спре разследванията в ДЗИ“, но това „не може да се каже за всички банки“. Не е уточнено за кои банки е имало политически натиск да не бъдат разследвани.

В коментар в края на грамата Байърли препоръчва засилено сътрудничество на американското правителство с българските банкови власти и посещение на високопоставен представител на американското финансово министерство. Целта на сътрудничеството е да се координират по-добре действията на различните финансови агенции с МВР и Прокуратурата.

Според Байърли усилията в България трябва да се насочат към не-банковия финансов сектор и да се работи срещу потенциалното пране на пари чрез даване на заеми.

Коментари

Биволъ потърси за коментар по мейл всички изброени банки „под наблюдение“, с изключение на СИБАНК, която не е предоставила на сайта си мейл или форма за обратна връзка по електронна поща. До дадения срок 12 ч. на 30 юни получихме отговори единствено от International Asset Bank и ПИБ:

International Asset Bank

Главният изпълнителен директор на International Asset Bank – Алексей Цветанов отрече категорично, че банката принадлежи на братята Маргини, но се въздържа от коментар за интереса на Газпром към банката с оглед на бъдещите си проекти в България, „тъй като отговорът съдържа информация свързана с търговската дейност на банката, която по своята същност има конфиденциален характер.“

Проверка на Биволъ в Търговския регистър показва, че наистина IAB няма как да бъде свързана с братята Маргини. Байърли е посочил като собственик на банката фирмата Динатрейд интернешънъл ООД, в която собственост има Кирил Барбутов – „Барбута“, приближен на Младен Михалев – „Маджо“. Добре известно е, че отношенията между бившите съдружници в СИК – Маргините и Маджо – през последните години не са добри.

ПИБ

Ръководството на ПИБ беше потърсено за коментар както по общия текст за банката, така и за по-подробни коментари относно следните твърдения в грамата:

– връзки с „най-тъмните сфери на престъпния свят“;
– заемът от 133 милиона долара за Атомремонтстрой;
– отказа да се предостави на разследващи лица информация за сметки и собственици;
– съмнителни офшорни сметки на българските и чуждестранните мениджъри на ПИБ;
– отношенията с EBRD.

Отговорът получен от Ивайло Александров PR Специалист в Дирекция „Маркетинг, реклама и ВО“ гласи следното: „Ръководството на Първа инвестиционна банка не счита за необходимо да отговаря на неверни твърдения с неясен произход, неясна цел и неясни намерения.“

Потърсен за коментар Иван Костов каза, че „няма такива десни политици от кръга на бившия премиер Иван Костов“. „Ако обаче се говори за десни политици от преди 2001 г. тогава имената са ясни, но отново никога не са били в моя кръг. Просто защото мой кръг не е имало тогава“ – уточни бившият премиер.

Коментар на Биволъ: Захаросване на „гнилите ябълки“

На фона на общата не особено оптимистична картина е окуражаваща констатацията на Байърли, че „банковият сектор е единственият, който се съобразява в значителна степен с буквата на закона“.  Но ако „гнилите“ места в системата са отдавна и добре известни, въпросът е доколко е успешна борбата с нарушителите. Притеснително е, че вместо да ограничава лошите практики и да се бори с престъпността с бели якички, българската държава налива обществен ресурс в някои от „наблюдаваните“ банки и толерира беззакония. Латентният конфликт и взаимните подозрения и обвинения между АДФИ и БНБ създават допълнителни затруднения и неефективност на средствата за контрол.

Годините след този доклад показаха, че

„гнилите ябълки“ не само не са изчистени

от контролните органи, а под една или друга форма властта ги снабдява с лъскава глазура. Скрита държавна подкрепа за някои от банките „под наблюдение“ имаше както при Tройната коалиция, така и при сегашното управление на ГЕРБ.

Така например, според справка предоставена от финансовия министър Симеон Дянков към 31 март 2010 г. излиза, че стратегическите държавни предприятия в страната държат парите си именно в проблемните за американците банки. Корпоративна Търговска Банка е абсолютен шампион с 48%, но в челото на класацията са също СИБАНК с 9%, ЦКБ със 7%. и Инвестбанк с 6% Не е ясно защо са предпочетени именно тези банки, при положение, че пазарният дял на всяка от тях е около 3%. Впрочем, в края на управлението на Станишев КТБ държи „само“ 35% от парите на държавните предприятия, а година и половина по-късно стига до рекордните 48%

Директорът на КТБ Цветан Василев е бил съдружник в редица проекти на „Нова българска медийна група холдинг“, заедно с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски – депутат от ДПС и бивш зам.-министър на бедствията и авариите. Те притежават множество печатни и електронни медии, известни с безкритичното си отношение към властта, която и да е тя. Групата не се притеснява да афишира открито и политически ангажираности чрез концепцията на медиите си. Като тъжна ирония звучи новината, че на 4-ти юли, празника на САЩ, стартира нов ежедневник на групата Пеевски – Василев, нов жалон по пътя им към ефективен медиен монопол в страната.

През август миналата година Европейската комисия обяви, че ще проверява за непозволена държавна помощ към КТБ. Друга проверка на ЕК свързана с банката бе започната по казуса с придобиването на мултиплексите от „НУРТС България“, представлявана от Цветан Василев.

СИБАНК, през която според грамата премиерът Бойко Борисов е прекарал авоари със съмнителен произход, също получи подобаваща част от обслужването на плащанията към бюджета и изработката на пътните винетки. Както едно време Кюлев и Росексимбанк, днес СИБанк е обгрижена със „сладка сделка“ от властта и обслужва парите на Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт, Агенция „Митници“ и МВР.

Последният фрапиращ случай е предложението на правителството да бъдат узаконени строежите на завзети държавни терени от фирмата „Юлен“ в национален парк „Пирин“. Лифтовете и ски пистите на „Юлен“ са обект на наказателна процедура от страна на ЕК и държавата рискува да бъде глобена. Зад тази фирма прозират интереси на собствениците на ПИБ и по-специално на шефа на ски-федерацията Цеко Минев, проявяващ апетити и към застрояването на парк „Витоша“. Става дума за същата ПИБ, за която през 2006 американският посланик пише, че води съществуване „в най-тъмните сфери на престъпния свят“. Но дори да се стигне до наказания от ЕК, сметката пак ще се плаща от всички българи, а не от конкретните собственици.

В заключение, наивно е да се мисли, че анализът на посолството от 2006 г. е останал таен за инвеститорските кръгове в САЩ и Европа. Смисълът на тези доклади е именно да достигнат до „чистите“ инвеститори, предпочетащи „здравите ябълки“ в българската банкова система, които се съобразяват със световните стандарти и практики.

101112_Pamporovo_EuropaCup2012_IMG_6378
Цеко Минев и Цветелина Бориславова (снимка: Пампорово ризърт)

Из грамата:

6. (C) Наблюдаваните банки са:

Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици заедно с две офшорки от Кайманските острови и англо-нормандските острови (б. Ред. Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.

През 2003 г., Минев и Мутафчиев купиха базираната в Скопие Балкан банк (Balkan Bank) още позната като Мултигруп банк (Multigroup bank.). Говори се, че придобивката е спасила македонската банка от ликвидация и от по-задълбочено разследване от страна на Централната банка. Смята се, че FIB е дала близо 133 милиона щатски долара на фирмата Атомремонтстрой на съмнителния енергиен консултант Христо Ковачки за енергийни проекти, и за да помогне на Ковачки в придобиването мажоритарния дял в Софийска общинска банка. Смята се, че Минев притежава и по-голямата част от ски курорта Банско. (Septel за съмнителни играчи и практики в енергийния сектор ще последва по-късно.) XXXXXXXXXXXX наскоро ни каза, че в последните две години, три или четири инспекции на място във FIB са показали нарушения. XXXXXXXXXXXX каза още, че са докладвани съмнителни трансакции, които изискват по-подробно разследване. Когато обаче XXXXXXXXXXXX е започнал тези разследвания FIB е отказала да предостави допълнителна информация за сметките и техните собственици. XXXXXXXXXXXX каза, че и български и чуждестранни мениджъри управляват FIB, и че те имат съмнителни офшорни сметки, но че въпреки репутацията на FIB, EBRD все още се интересувала от съвместни проекти. Според XXXXXXXXXXXX, въпреки наличието на чуждестранни мениджъри и привидните чуждестранни инвестиции, повечето от парите в банката са частен капитал, който е българска собственост.

Корпоративна търговска банка (Corporate Commercial Bank). Тази банка е известна още като Банката на Риск Инжинеринг, най-важният и печално известен играч в енергийния сектор, участващ в почти всички енергийни консултантски проекти. Заради тесните си връзки с Риск Инжинeринг, притежавана от Богомил Манчев, се очаква банката да придобие силни позиции във финансирането на проекта Белене. Сметките на Националната електрическа компания, която е собственост на държавата и се занимава с тъмни продажби на електроенергия чрез посредници като Манчев и Ковачки, също са депозирани там. Главният акционер на тази банка е Бромак ООД, собственост на Цветан Василев, който през 2004 г. беше замесен в противоречива приватизационна сделка свързана с купуването на Софийския завод за вагони, дотогава държавна собственост, на цена по-ниска от пазарната.

Интернешънъл Асет Банк (International Asset Bank – бивша Първа източна международна банка). Банката на СИК – една от бившите най-влиятелни групировки на организираната престъпност в България. По последна информация Газпром се интересува от IAB за бъдещите си проекти в България. Банката е собственост на братята Маргини, които са задържани по едно от най-известните дела срещу организираната престъпност. Има подозрения, че бивши офицери от Държавна сигурност са свързани с Маргините, за които се говори, че са близки и до социалистите и до десни политици от кръга на бившия премиер Иван Костов.

СИБАНК, (Economic and Investment Bank, също EIBank, бивша Българо-руска инвестиционна банка). Предишните и собственици бяха офшорки. Цветелина Бориславова, жената, която съжителства с кмета на София, Бойко Борисов, я притежава в момента, заедно със Светослав Божилов и исландския инвеститор Тор Бьорголфсон, чрез фирмата му Новатор Файненс България (Novator Finance Bulgaria). Тук има притеснения, че тази банка практикува „свързано“ отпускане на заеми на фирми от по-ниско качество, които иначе не биха отговорили на изискванията за кредитиране. Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка.

Банка ДЗИ. Под предишното си име РозЕксимбанк (RosEximbank) това беше банката на Мулитгруп на Емил Кюлев, който беше убит през октомври 2005 г. от все още неизвестни извършители. Банката, единадесета по големина в България, беше купена през 2006 г. от гръцката Юробанк ЕФГ (Eurobank EFG) Смята се, че Кюлев, който преди 1989 г. е бил полицай, е влязъл в банковия сектор, чрез провалената Розексим, притежавана отчасти от Майкъл Чорни, руско-израелски бизнесмен/лице от организираната престъпност, който беше изгонен от България през 2000 г. с мотив, че е заплаха за националната сигурност. По време на убийството му много наблюдатели казваха, че Кюлев се е опитвал да превърне ДЗИ в законна организация. XXXXXXXXXXXX ни каза, че в миналото ДЗИ е била една от най-проблематичните, с лоша история свързана с прикриване на незаконни практики и с няколко случая на пране на пари. През август 2005 г. банката е била глобена с 20 000 лева (13 330 щатски долара) заради нарушения на закона за пране на пари. Но откакто Емил Кюлев не е вече между живите банката показва видимо подобрение в докладването на незаконни практики и спазването на закона. Въпреки, че през август 2006 г. банката беше отново глобена заради недокладване на пране на пари, XXXXXXXXXXXX, тя показва ясна промяна в политическата воля за реформиране. XXXXXXXXXXXX отбеляза доклад на ДЗИ от ноември 2006 г., който може да бъде пример за подражание по повод на няколко транзакции на директора на Правителствена болница, високопоставен член на БСП и близък приятел на министъра на здравеопазването Гайдарски. XXXXXXXXXXXX каза, че е бил изненадан, че банката се е решила да осветли човек с такива политически връзки, но добави, че е доволен от резултата. XXXXXXXXXXXX не бил никога инструктиран или под натиск да спре разследванията в ДЗИ от страна на XXXXXXXXXXXX – нещо, което според XXXXXXXXXXXX не може да се каже за всички банки. (За съжаление XXXXXXXXXXXX не ни даде по-подробна информация.) XXXXXXXXXXXX призна, че ще бъде изключително наивно да се смята, че ДЗИ е напълно реформирана, но каза, че ДЗИ е добър пример как бдителността, анализът, и спазването на правилата, съчетани с желанието за реформа, могат да вкарат една банка в правия път за кратко време.

Инвестбанк (Investbank – бивша Нефтинвестбанк, Neftinvestbank, и Международна православна банка, International Orthodox Bank – „Банката на митрополити и генерали“) Инвестбанк се свързва с руско-литовския бизнесмен от Монако Денис Ершов и българина Митко Събев. Ершов беше изгонен от България по същото време като Майкъл Чорни и двамата са заподозрени в обща престъпна дейност. Сега Събев е председател на Надзорния съвет на компанията Петрол АД – много голяма фирма за доставка на петрол, отчасти собственост на Лукойл. Петя Славова, бивша съпруга на Събев, със силни бизнес интереси в сферата на туризма, контролира Инвестбанк. Фирмата й Феста Холдинг притежава първокласни хотели в София и по Черноморието. Тя също така продава луксозно вино и друг алкохол. Смята се, че Славова е най-богатата жена в България. Въпреки, че в момента се счита, че Славова е преуспяла благодарение на своите лични качества, Ершов и Събев са най-вероятните източници на финансовата й стабилност и растеж през годините.

Централна кооперативна банка, позната като Банката на ТИМ. ТИМ започна във Варна, като фирма за търговия със зърно, но има интереси в много сектори в България, включително в медиите, търговията на дребно и застраховането. Групировката скоро ще вземе и Българския речен транспорт, собственост на държавата и авиокомпанията България Еър, чрез собствеността си в другия национален авио-превозвач – Хемус Еър. Никола Дамянов е председател на Надзорния съвет.

Софийска общинска банка. Банката е собственост на софийската община и бизнесменът Христо Ковачки иска да купи мажоритарния пакет. Освен, че се занимава с енергийния сектор, има подозрения, че Ковачки е част от фирмите приближени на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган.

По темата: Доклад за българските банки изготвен през есента на 1966 от НСС по искане на премиера Жан Виденов

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s