Престъпна империя: Кой е Огнян Донев!

64135_418652221556334_1369010986_n

Официалната биография на Огнян Донев за­почва с образованието му и прескача 14 години между 1986 и 2000 г. Тогава бизнесменът заема поста изпълнителен директор на маститата „Софарма“.

Но какво се е случило междувременно? Могат ли да се скрият 14 години от един динамичен жи­вот? Ето това е интересно…

Огнян Донев започва кариерата си през 1987 г. едва на 29 години, като съветник на вездесъщия Ог­нян Дойнов в Стопанския съвет. Това е нещо като мозъчен тръст към Живковия вицепремиер, който трябва да изработва концепции за прехода на Бъл­гария от социалистическо планово стопанство към някакъв тип пазарна икономика.

Оги остава в този орган от 1987 г. до 1990 г. и израства телом и духом покрай големите фигури в правителството на БКП като своя адаш и шеф Дой­нов, които редят онова, което днес познаваме като голямото източване на народното стопанство, гра­дено усърдно от нашите бащи и деди при соца.

На върха на пирамидата е Огнян Дойнов – един от символите на прехода и подозиран за кукловод на повечето големи бизнесмени в България, заедно с не­говия вечен конкурент по времето на Бай Тошо – раз­стреляния Андрей Луканов.

Това са двамата мъже, които най-добре знаят какво се случва със „златото на партията“ и кой превърта парите, взети като многомилиарден дър­жавен дълг и развъртени в задграничните друже­ства на партията и Държавна сигурност. Суми, ко­ито се връщат обратно в България под формата на „справедлива“ приватизация.

Донев е скандално зелен за служител на Минис­терския съвет по онова време, когато 40-годишните са наричани „комсомолци“, а 50-годишните мина­ват за млади. Но пък е син на човек на ДС, търгов­ски представител в чужбина и старите партийци му имат доверие като на потомък на „силно наш човек“.

За разлика от редовите младежи на социализма, за които максимумът е образование във великия Съветски съюз, Донев учи на Запад – в Хамбург и Виена. Май не е само легенда, че Партията подготвя грижливо своите кадри за Голямата промяна…

А започналият кариерата си направо от подно­жието на върха на властта младеж мечтае един ден да оглави Министерския съвет, в който стартира от най-ниското ниво.

Е, не е мечтата за Византия на българските ца­ре, довела до всички национални катастрофи. Но премиерската мечта също е блян „от първи ред“, както би се изразил бизнесмен от неговия планетарен мащаб.

Пътят е страшен, но славен. Умелият иконо­мист изработва т.нар. от самия него „Донева програма“ за превземане на предприятия чрез подчиняване на мажоритарния пакет на волята на миноритарния. Успехът му обаче в новото време няма как да се получи без малко помощ от приятели и много — от политици.

На точното място като идеалния помощник се озовава приятелят му от младите години Любомир Павлов. И той е милионер, син на партиец – акти­вен борец против фашизма и… капитализма.

Според бившия шеф на Комисията по досие­тата Методи Андреев старият доктор бил личен ле­кар на самия Тодор Живков. Синът Любомир пък започва кариерата си като – не се смейте!, медик в психиатрията на Четвърти километър.

Когато задухва вятърът на промяната, черве­ният потомък изведнъж посинява и се озовава пър­во в демократичния синдикат „Подкрепа“, а после с брат му стават важни дейци на СДС. Чрез хитра схема, според която са членове на различни партии от тогавашната коалиция по спомени на Николай Колев – Босия, те печелят два гласа в ръководния орган на сините. Така започват да имат влияние и се насочват към партийното издателство. После преливат сили към първия частен вестник на Лю­бомир „Експрес“, който на два пъти търпи пълно фиаско.

Покрай изданието обаче укрепват връзките на Павлов със Стефан Софиянски. Любо залага на пе­челивша карта – усмихнатият политик расте бързо в синята партия и става неин кмет в София през есента на 1995 г. Двамата с Павлов вече са стана­ли толкова близки, че скоро бизнесът вече знае към кого да се обръща, когато има да решава проблем или му се иска да посегне към хапка от градската икономика, наричана още с вкусното име „софий­ската баница“.

Човекът за свръзка е дясната ръка на Софиян­ски – Любомир Павлов. Неговият звезден час удря, когато е назначен от приятеля си за шеф на Общин­ска банка. От този момент започва едно безкрайно плетене на бизнессхеми, които превръщат столичната икономика от една страна в пълен батак, а от друга – в люпилня за вездесъщи милионери.

Павлов не губи време – той се свързва с големия мозък Огнян Донев, негов приятел от стари време­на, и го прави възлова в предстоящото превъртане на огромни суми, познато още като приватизация от времената на Костов и Софиянски.

Това е интригуващото начало на историята. Романът от живота продължава с много перипетии на нашите герои, за които ще четете на следващите страници. Уви, тяхното грабене е толкова лишено от романтизъм, че дори за герои на криминален ро­ман не стават.

Обикновени тарикати.

„Общинска банка е създадена, за да финансира РМД, които да купуват общински фирми на прияте­ли на Софиянски, Костов, Антоан Николов. Акци­онери в банката са общината и общински фирми, като, изкупувайки общински фирми, постепенно блокиращата квота се оказва във фирми, близки до Любомир Павлов.

Между другото Столична община е собственик на компенсаторки, защото тези РМД са плащали и с компенсаторки, което е абсурд.

После Любомир Павлов продаде на Ковачки своя дял в банката, който реално е блокираща кво­та, защото за смяна на надзорния съвет трябват 75% + 1 глас. Това, което направиха тогавашният общински съвет и СДС, е, че сложи двама предста­вители на Ковачки и един на общината в съвета. Кой ги е определил тези представители на общината, не знам, но после се оказа, че единият от тях всъщност е бил на Ковачки.“

Тези работи ги разкрива не друг, а Владимир Каролев – известен финансист и вече многократен общински съветник. И ги казва не къде да е, а в най-авторитетния сайт за икономика investor.bg.

За какво говори уважаваният експерт? Прера­зказваме с думи прости.

„Общинска банка“ АД е създадена през 1996 г. със статут на универсална търговска банка. Мажо­ритарен собственик на банката е Столичната общи­на. Останалите акционери са общински фирми с утвърдено присъствие в столичната и националната икономика. С участие в капитала на банката в нача­лото са и общините Благоевград, Варна, Габрово, Ло­веч, Плевен, Пловдив и Русе. Клиентите на банката ползват банков продукт за отдалечено електронно обслужване. Има възможност да се извършат пла­щания и други операции на територията на страната с електронни дебитни карти чрез ATM и ПОС, както и чрез Интернет.

Банката кредитира проекти от всички отрасли на икономиката при доказана ефективност и оси­гурена своевременна възвръщаемост на кредитни­те ресурси. Международната дейност на „Общин­ска банка“ АД обхваща целия спектър от търговски плащания чрез сметки, открити във водещи евро­пейски и американски банки. Банката е официален консултант на Столичната община по реализация­та на първия за страната проект за емисия на ев­рооблигационен заем и участва непосредствено в реализацията на всички споразумения, свързани с различни форми на финансиране.“

Това пък се казва от самата банка. От опит зна­ем, че истината е някъде по средата.

Станал кмет в самия край на 1995 г., Стефан Софиянски се захваща да създаде в София свой мо­дел на управление. Чувал за успехите на московския кмет Юрий Лужков, той му отива на гости. По­срещнат е подобаващо. Хитрият Софиянски ведна­га копира някои от практиките на човека, който бе изгонен с публичен линч от поста си, а съпругата му милиардерка е на път да изгуби състоянието си, защото вече не е на входа и на изхода на Москва. Да, но руския вирус на заграбването на столичните имоти, вече е вкаран у нас…

По този почин в София се появяват всякакви по-нови и по-стари московски идеи. Те постепен­но ще се превърнат в символите на града. Сред тях са например позабравените от времената на соца маршрутки. С времето те се превръщат във форма на фундаментално обогатяване на близки до влас­тта фамилии. Именно на тях се дават линиите. Дос­татъчно е да споменем, че син на заместник-кмет на Софиянски, а после министър на транспорта, става един от активните бизнесмени в бранша. После пък възлов играч става дама, близка до председател на Общинския съвет. Както се казва – случайни няма.

Много по-важна стъпка на Софиянски обаче е създаването по примера на Банката на Москва на

Общинска банка. Естествено, с добри намерения. Де факто обаче при Лужков тя действа като своеоб­разна касичка на кмета. И яко кредитира проекти на семейните фирми на жена му и брат й – фами­лията Батурини, които стават мултимилионери, а после – и милиардери.

Софиянски слага за шеф на надзора на банка­та… лекар, пък и психиатър на всичкото отгоре. Не, няма грешка. Не че няма банкери в държавата.

Просто Любомир Павлов е най-довереното му лице, движи деликатната част от нещата, с които един кмет не е редно да се занимава. В същото вре­ме съпругата на доктора – Диляна Грозданова, тв звезда, също взима почерпен от московския опит сладък бизнес – билбордовете. Друга част от него е дадена на СИК. Близки до групировката фирми взимат и възлови павилиони в града.

Банката се оказва полезен инструмент както за обществото и гражданите на София, така и за оне­зи, които са на върха. Как точно се разиграва цяла­та история около набутването на съпруги, сестри, зълви като шефки на общински дружества, които държат проценти в банката?

„В България всички сме братовчеди“ беше ка­зал в края на своето управление Иван Костов. И на­истина, точно по негово време един ужасяващ шуробаджанашки обръч или кръг от фирми превзема Общинска банка.

Ще започнем нашия разказ с приватизацията на „Софийски аптеки“, защото малко по-късно то­ва дружество ще стане възлов играч в съдбата на Общинска банка и нейното прочуто производство на олигарси.

През 1999 г. София решава да си продаде ап­теките на та популярното РМД /Работническо-мениджърско дружество, демек – с участието и на обикновени служители, и на инвеститори – сладка утопия за наивници> б.р./. Сделката е много неиз­годна и неслучайно днес някои от най-хубавите софийски аптеки вече са станали банкови клоно­ве. Част от недвижимостите, които са били апте­ки, струват много повече, отколкото цялата сума, платена разсрочено за това златно предприятие. Упрекнат в това, кметът на София по онова време Стефан Софиянски обяснява, че може и така да е. Но той „създавал средна класа от познаващи рабо­тата специалисти в столичния бизнес“. Истината е, че дружеството е овладяно от човек, който няма нищо общо с фармацията, на име Огнян Донев.

Основният капитал на сегашния мултимилионер и шеф на работодателите и индустриалците в България е неговото познанство с Любомир Пав­лов – шеф на Надзорния съвет на Общинска банка, секретар на партията на Софиянски ССД и него­ва дясна ръка. По-нататък в книгата ще разкажем много по темата, но сега нека да се върнем на Об­щинска банка.

Работата става дебела, когато „Софийски аптеки“ и друго дружество с подобна съдба -„Софстрой“, се сдобиват със златните акции в трезора. „Софийски аптеки“ на практика се явява вторият по големина акционер след общината в об­щинската банка. Поради уникалния устав, според който делът от 67% не осигурява на София контрол в банката, аптеките стават фактор №1 в съдбата на кредитната институция. Как е изиграна цялата ра­бота? Аптеките и „Софстрой“ купуват акции в бан­ката на общинските дружества ВиК и „Пътища и съоръжения“.

Още по-забавен е друг факт. Кметът Софиян­ски отрича да знае за аферата. А тя никак не е прос­та. На практика общината губи процент по процент след врътки своя контрол върху банката, която са­ма захранва. При това нито е питан Общинският съвет на столицата, както се полага по закон, нито изобщо се известява публично цялата операция. За нея се разбира едва когато Столичния Общински Съвет /СОС/ се опитва да продаде на истински ин­веститор 80,5% от банката, понеже наивно смята, че ги има.

Оказва се, че разполага с доста по-малко. Шо­кът е пълен. А Софиянскихе нрави на ни лук ял, ни лук мирисал.

Което едва ли е вярно. По една проста причина. Началникът на неговия кабинет Любомир Иванов се оказва в ръководните органи и на двете друже­ства, продали акциите си в банката.

Излиза, че на общинските фирми май ще да им е наредено „свише“ кому и как да продадат ак­циите си в банката и с това – контрола върху нея.

Още по-скандалното е друго: общинските фирми са продали своите акции в банката по номинал от незначителните 10 лв., писа наскоро в. „Атака“. А според експерти пазарната им стойност е поне три пъти по-висока.

Има и друг показателен детайл. Директорът на един от продавачите – общинската ВиК – е Нико­лай Беров. Човекът, който според списание сп. „Те­ма“ е кум на незнаещия нищо кмет Софиянски, се явява и директор в „Софстрой“, която пък купува книжата.

Това далеч не е цялата шуробаджанащина във фирмите, които се водят частни акционери в Об­щинска банка и държат контрола и 26% от нея при Софиянски.

Оказва се, че в „Софарма“, приватизирана пак в онези бурни години, тогава са Асен Стоянов, Ве­села Стоева и Огнян Донев, които участват в РМД, приватизирало „Софийски аптеки“ – втория акци­онер в Общинска.

Съпругата на Огнян Донев пък е в Надзорния съвет на „София“ АД – частно дружество, кое­то при Софиянски също е акционер в Общинска банка. От своя страна Донев е бил и във фирмата „Фининвест“, кой знае защо, носеща название като основната компания на 3-кратния италиански пре­миер Берлускони. Може би да открадне от късмета на вечния Берлускони?!

Във „Фининвест“ е и Александър Димитров от фирмата, акционер в банката – „Софстрой“. В уп­равата на същия този богопомазан „Софстрой“ в момента на продажбата на акциите е Ралица Гроз-данова. Тя е сестра на Диляна Грознова – тв звезда­та, която е съпруга на шефа на Надзорния съвет на Общинска банка по онова време Любомир Павлов. Ралица Грозданова участва и в РМД, без изобщо да е строител. И не кое да е работническо-мениджърско дружество, а това, което приватизира „Инжстрой“.

Заболя ли ви главата? Пийте аналгин, това е са­мо началото.

Тези работи никак не са случайни, както се раз­бира от невероятното отпускане на огромен кредит за 5 милиона лева на телевизията на Диляна Гроз­данова.

Общинският съветник Вили Лилков още пре­ди години прозря по Би Ти Ви истината за модела на Софиянски, Павлов и Донев: „Тук става въпрос за една опасна схема, която не е единствена. В Сто­лична община от години наред се разиграват схеми за източване на публичен ресурс и Общинска банка е само един от каналите, чрез които се източват па­ри от Столична община.*’

Един от поводите за думите му са точно въ­просните 5 млн. лв., отпуснати на телевизия „7 дни“, управлявана навремето от съпругата на Пав­лов Диляна Грозданова. После парите са прехвърле­ни на друг кредитополучател, който обаче се оказва свързан.

И за стария, и за новия кредитополучател се е подписал Румен Артарски. Още по-интересно е, че на 16 май 2005 г., близо два месеца преди отпуска­нето на кредита за повече от 5 милиона лева, Артар­ски става шеф на дружеството „Седем дни“. Акци­онери във фирмата са „Краун медия“ и офшорката „Ди енд Джи“.

Втората офшорка, взела, кой знае защо, името на марка на италианските дизайнери Долче и Таба­на, от своя страна е както обезпечител по кредита за закупуването на „Труд“ и „24 часа“ десетилетие по-късно, така и кредитополучател по заем за заку­пуване на над 16% от акциите на „Софарма“ в наши дни. В „Софарма“ по-голям акционер е съдружни­кът на Павлов в „Труд“ и „24 часа“ и шеф на КРИБ Огнян Донев. Напомняме, че цяла плеяда техни родственици, включително сестрата на Грозданова и жената на Донев, както и самият той лично, упра­вляват фирми, които от общински стават частни и осъществяват контрол върху Общинска банка през 2001-2005 г. След това пък прехвърлят акциите си на олигарха от Самоков Христо Ковачки. Но да се върнем на казуса с кредита.

Другата от фирмите, собственици на телевизия „Седем дни“, е офшорката „Краун медия лимитед“, чийто собственик е друга офшорка – „Офшор глобал сървисис ЮК“, която е с нулев оборот. Лице за контакт там е счетоводител, който фигурира като директор в стотици подобни фирми.

Както се сещате, няма банка в света, която да даде милиони на фирма без оборот. Но нали Бълга­рия е страната на чудесата… Тук всичко е възмож­но, особено когато става дума за наши, проверени „другари“.

Българският клон на „Краун“ е регистриран само ден преди Артарски да стане директор на те­левизията. Освен него собственост там държи и ад­вокат Стоян Бързаков. Той пък е от кантората на известния юрист Андрей Делчев, чиято дясна ръка пък по онова време е… Меглена Кунева /с това може да се обясни активната пропаганда за еврокомисар-ката, която извършват днес контролираните от До-нев-Павлов медии/. Двамата си стават близки като юридически съветници в кабинетите на ред преми­ери, сред които Виденов и Софиянски. Меги остава И при Костов.

Не 20 март 2006 г., осем месеца след отпускане­то на кредита за „Седем дни“, той е наследен от „Тв Седем“ ООД. Неин представител отново е Румен Артарски, който подписва и като стар, и като нов длъжник. Той е заместник-председател на Диляна Грозданова в борда на дружеството от април съща­та година. Освен бивша тв звезда, както споменах­ме вече, тя е и… съпруга на Любомир Павлов.

И тук изниква логичния въпрос: Имат ли бъл­гарските банки право да отпускат кредити на свър­зани с управляващите ги лица?

Естествено, че не! Това е абсолютно незаконно! Но явно на никой това явно престъпление не прави впечатление.

Вероятната причина за заместването е, че Со­фийският градски съд е отказал на 4 октомври 2005 г. да регистрира Артарски като единствен собственик на „Седем дни“, а прокуратурата го проверява за „изготвяне и използване на докумен­ти с невярно съдържание за получаване на кредит от Общинска банка“.

Годината е лоша и за Любомир Павлов. Той я започва със задържане под стража. Това става, след като ДСБ сезира прокуратурата за куп нередности в Общинска банка.

Да не се впускаме в другата пикантна подроб­ност, че поръчител на скандалния заем е току-що приватизираното към онзи момент общинско дру­жество „Средец“ АД, като имотите, с които е обез­печен заемът, биват прехвърлени малко по-късно на офшорката „Ди ен Джи Асетс“, която вече спо­менахме.

Изпълнителният директор на Общинска банка от началото юли 2005 г. (не се сеща пред медиите за точна дата на постъпване) и допреди няколко месе­ца е Александър Личев, който е записан в Договора за заместване в дълг от 2006 г. като представляващ банката. Попитан по този въпрос, той коментира, че няма в момента точен спомен за обстоятелствата около казуса.

То пък как ли ще помни човек кредит за 5 ми­лиона, при това такъв, покрай който избухва об­ществен скандал, тлеещ с години?! Такива работи се забравят моментално, че иначе става лошо…

Личев е на път, когато го търсят за коментар, но все пак успява да се сети, че чак до септември 2005 г. господин Павлов е бил в банката. По-точно, както проверихме, той е освободен едва на 12 сеп­тември 2005 г. Значи бил е шеф при отпускането на петте милиона.

А олигархът Ковачки наследява контрола върху трезора, като засилва позициите си, както научи­хме от архивите на вестник „Атака“. Ето какво раз­криха колегите:

„Христо Ковачки придоби решаващия дял в банката след скрита приватизация, когато през 2005 г. няколко общински фирми прехвърлиха зад гър­ба на Общинския съвет своите дялове в банката на частни дружества, които впоследствие ги препро­дадоха на близки до Ковчаки фирми. По перфектно изработен план от 2002 г. до края на 2004 г. тихомъл­ком и под тезгяха три общински дружества – „ВиК“ ЕАД, „Софстрой“ и „Пътища и съоръжения“, са продали своите акции на други четири частни фир­ми – „София“ АД, „СМФ Монтаж на инсталации и уредби“АД, „БКС Средец“ АД и „Софийски аптеки“ АД. Трите общински фирми са продали своите ак­ции в банката по номинал 10 лв., а според експерти пазарната им стойност е поне три пъти по-висо­ка. Бурният скандал, който преди години разтресе сградата на ул. „Московска“ 33, предизвика повсе­местни проверки на банковата институция. Но не може да се каже, че банковият надзор си е свършил добре работата, след като в крайна сметка допусна една фактическа приватизация, направена по осо­бено елементарен начин.

Ковачки всъщност откупил дяловете на ня­колко бивши общински предприятия, за които се знаеше неофициално, че са контролирани от ло­бито около екскмета Стефан Софиянски начело с председателя на Надзорния съвет на банката Любо­мир Павлов. Новината за смяната на собствеността в банката идва два дни след изборите през лятото на 2005 г. Останалите акционери, включително мажоритарният собственик – Столичната общи­на, научават за новите си съдружници в деня на общото събрание – 27 юни. Те останали изненада­ни, че вместо досегашните акционери „Софийски аптеки“, „Софстрой“, „БКС Средец“ и „София“ на събранието се появили представители на 11 нови дружества.

Сред тях са „Атоменергоремонт“ и „Брикел“, които бяха приватизирани от дружества, свърза­ни с Ковачки. Останалите девет фирми са „Мина Черно море Бургас“, „Атоменергостройпрогрес“, „Мина Балкан 2000″, „Мина Станянци“, „Мин­на компания“ ЕООД, „Топлофикация Габрово“, „Топлофикация Велико Търново“, „Интеркомерс груп“ и „МАХ 2003″. В голямата си част те също са в енергетиката – отрасъл, в който Ковачки инвес­тира усилено в последните години. При сделката пакетът е бил разбит на по-малки парчета, които не надхвърлят 3% от акциите на банката. По то­зи начин хитро е избегнато задължението да бъде доказвано през БНБ, че акциите не са купени със заемни средства.

Смяната на собствеността обърка плановете на общината, която на това заседание трябваше да бъ­де промени уставът и да бъде избран нов Надзорен съвет на банката на мястото на досегашния начело с Любомир Павлов, срещу когото прокуратурата вече води дела по обвинение за измами с акции от банката. Става въпрос за същия пакет от 26,37%, който се оказва тайно приватизиран преди някол­ко месеца. Дружествата, от които Ковачки е купил пакета с блокиращата квота в банката, станаха соб­ственици на акции от кредитната институция през зимата, когато зад гърба на общинарите бяха про­дадени дяловете на общинските фирми „Пътища и съоръжения“, „ВиК“ и „Софинвест“.

По същия начин преди това бяха препродадени дяловете на два холдинга, свързвани със СИК, ко­ито участваха в дружеството „София сити къмпа-ни“, в което бяха апортирани на занижени цени 54 декара от Южния парк. Така става и на предишно­то общо събрание, когато в неговото навечерие се разбира, че друга бивша общинска фирма, „СМФ -Монтаж на инсталации и системи“, е продала свои­те 2,86% на офшорната фирма „Информър“, което е собственост на едноименна гръцка фирма. Пре­ди въпросното общо събрание се носят слухове, че Любомир Павлов и хора от неговото обкръжение са предлагали целия останал пакет на заинтересу­вани инвеститори. За да се уверят, че собствеността на тези акции не е сменена, представителите на об­щината са поискали на 22 юни данни за актуалното състояние на акционерната книга. Информацията е била предоставена два дни по-късно, но в справ­ката не е била отбелязана промяна в състава на акционерите. Това е станало в деня на общото съ­брание. Фирмите на Ковачки обяснили, че са при­добили 26,37% от акциите същия ден, като малко преди събранието имената им са били вписани и в книгата на акционерите.

Това е поредното безобразие от страна на ло­бито около Любомир Павлов, коментират тогава общинари. Според тях смяната на собствеността е била договорена преди изборите през лятото на 2005 г., но целенасочено е било забавено нейното оповестяване. Знае се, че Любомир Павлов беше дясната ръка на столичния кмет Стефан Софиян­ски, който беше водач на коалицията Български народен съюз и стана депутат, с което се оттегли от кметския стол.

В бизнеса на такова нещо някой би му казал „осребряване“. Как ли му се казва в политиката?

Оправданието на Ковачки, когато му искат обяснения по тази смрадлива сделка, е нелепо. Ко­вачки твърди, че участва само в една от общо 11-те компании – „МАХ 2003″. Останалите фирми били негови бизнес партньори и фирми, които е кон­султирал при приватизационни сделки от сектора енергетика. Според неофициална информация той имал пълномощно да представлява въпросните фирми. Намеренията на Ковачки били да наддава и за общинския дял в банката, когато тя бъде обявена за приватизация. Притежавайки блокираща квота, той ще има преимущество пред останалите канди­дати.

Година по-късно Ковачки опитва да вземе об­щинския дял в банката. С искане за увеличение на капитала й. Фирми, близки до бизнесмена Христо Ковачки, предлагат да изкупят целия общински дял за 25 млн. лв.

Искането предизвика бурен скандал на общин­ската сесия. Председателят на СОС тогава Влади­мир Кисьов от СДС и четиримата му заместници, които са представители на общината в общото съ­брание на Общинска банка, поискаха да им се даде мандат да не подкрепят увеличаването на капитала. Общинският съвет обаче не се съобрази с мнение­то им.

Скандалното решение бе прието с 33 гласа „за“ при необходими 31. Подкрепиха го съветниците от ССД, отцепилите се от тях „Демократи за Со­фия“, „Гергьовден“, НДСВ, както и Орлин Иванов. Групите на БСП и СДС се разцепиха. 6 от сините гласуваха „за“, 4 – „против“. Четирима от соци­алистите също не се подчиниха на решението на групата да са „против“. Срещу увеличението бяха костовистите.

Владимир Кисьов обяви, че не може да защи­тава подобна позиция на общината, и поиска да не бъде неин представител на общото събрание. СОС реши там да го представляват зам.-председа­телите Станимир Зашев от „Гергьовден“ и Милан

Миланов от ССД. Те също бяха подписали доклада срещу увеличаването на капитала на банката, но си смениха позицията и гласуваха „за“.

Общинарите, подкрепили скандалното реше­ние, проявиха завидна фантазия при защитата му. Според тях след увеличението на капитала стой­ността на акциите ще се вдигне и по-малкият дял на общината всъщност ще струва по-скъпо. „Общин­ска банка е сред банките с най-малък капитал, това ще доведе до намаляване на кредитния й рейтинг. Ако не се увеличи капиталът, банката ще се обезли­чи и цената на акциите ще падне драстично“, обясни Орлин Иванов. Според шефа на стопанската коми­сия към СОС Пламен Илиев дори с 40% общината ще запази блокираща квота, а акциите ще струват повече, отколкото 67%, тъй като сега банката е на последно място по капиталова адекватност.

По-късно обаче след силен медиен натиск СОС промени решението си и се отказа да позволи до-заграбването на Общинска банка от шефа на пар­тия ЛИДЕР и „Движение Напред“.

В така наречения кръг на Павлов и Донев наред със Стефан Софиянски фигурира и още една важна фигура.

Богат и неизвестен е любимата формула на умните хора в бизнеса. Един от тях със сигурност е Венцислав Стоев. Той нашумя покрай провер­ките на НАП миналата есен с невероятната си къща – огромен дворец край Панчарево, опри­личен от медиите на Белия дом. Разбра се, че в нея живееше фамилията на висшия и безгрешен според ВАС магистрат Веселин Пенгезов. През последните месеци обаче звезди от съседния до палата затворен комплекс Маунтин Вю, обитаван от Мая Илиева, Наталия Симеонова, Димитър Рачков и Мария Игнатова, разказаха, че забеляз­вали в „мавзолея“, както те пък го наричат, да се шири Огнян Донев. И то не сам. А със свита от 10 прислужници. Все мъже. Самият бизнесмен от­рече това да е вярно, което ще рече, че звездите ги лъжат очите.

Откъде тръгва цялата приказка ли? Ами Вен­цислав Симеонов Стоев е равностоен съдруж­ник във възловите дружества, които обикновено се приемат за Доневи. Историята започва още от „Унифарм“, което по времето на Софиянски купу­ва „Софарма“ по един доста интригуващ начин, за който ще ви разкажем на следващите страници.

Равностоен на Донев партньор е в „Телеком-плект“ – възловия акционер в мегакомпанията „Со­фарма“.

По същия начин стоят нещата в „Софарма билдингс“. Човекът, който по професия е адвокат, участва и в управлението на враждебно превзетите от групата на Донев „Доверие обединен холдинг“ и „Индустриален холдинг Доверие“. Най-забавната му титла е „рицар на виното“ към някакъв евро­пейски орден, регистриран и у нас.

Едно изказване по време на събранието на Съ­юза на издателите миналата есен неволно насочи прожектора и към друга ВИП личност, близка до Донев и Стоев.

Издигналият се чак в облаците Огнян Донев не­волно предизвика вниманието към важна връзка -със Софийския апелативен съд: „До дни ще има едно решение на съда, което няма да се хареса на някой тук, но той винаги обжалва – нека да обжалва. „Ин­тересно е откъде олигархът знае предварително как­во решение ще вземе съдът. Решение, което бе взето и гласеше точно това, което Донев рече.

„В едно интервю преди година с Пенгезов стана ясно, че той е в близки социални и икономически отношения с Венцислав Стоев. Той от своя страна е в много пряка икономическа връзка с дружествата, свързани с Павлов.Стоев е човекът, в чиято фирма работеше дъщерята на Пенгезов. Смятам, че има пряка заинтересуваност за резултата от делото. Още повече Пенгезов призна, че живее у Стоев“, заяви Христо Грозев. Той е именно човекът, визиран от съдружника му Донев в пресгрупата, която издава „24 часа“ и „Труд“.

Споменатият в неговото изказване Пенгезов не е някой друг, а върнатият на бял кон след подготве­ни 700 000 евро, за които писа „Всеки ден“ предсе­дател на Софийския апелативен съд. Е, как няма да знае Донев какво решение ще вземе съдът на най-добрия приятел на своя съдружник и също добър приятел — адвокат Венцислав Стоев.

Ще попитате: дотук добре, но какво общо има Общинска банка? Ами, има. Венцислав Стоев по съвместителство е шеф и на „Средец“ АД. Това е ед­но от умело приватизираните от бандата на Софи-янски някогашни общински дружества.

Стъпките на танца са известни от схемата „Со­фийски аптеки“ из Доневата програма, както сам олигархът Огнян я нарича гордо, когато обяснява как му работи бизнесът пред деловите издания.

Първата стъпка е създаване на РМД, оглавено от човек, който по идея не е вътрешен за друже­ството. Втората стъпка е приватизация на заниже­ни цени, защото се предполага, че фирмата отива в ръцете на трудовия колектив. Третата стъпка е участие с малък дял в приватизията на Общинска банка. Четвъртата е продаване на тези акции – по номинал, разбирате ли, на фирми от обръча на друг олигарх – Христо Ковачки. Петата стъпка е произ­водство на милионери.

Сред народа подобни на веригата, за която ви разказваме, ги сравняват със свински черва по на­вързване. Все пак става дума за изискани хора и ще ги определим като перлите на бисерна огърлица.

В задачата се пита кога държавата и най-вече прокуратурата и съдебната власт ще вземат, пър­во, отношение, а после и ще извършат съответ­ните действия за разбиване на така оформения Октопод. Който апропо е в близки приятелски отношения с Алексей Петров – таткото на дру­гия „Октопод“, който вече влезе в съда. Защото „лакомници“ не са само Донев и Павлов, а маса народ.

Дай боже, да станем свидетели на съдебен се­риал, подобен на телевизионния за Корадо Катани. Нека да гледаме „Октопод 1″, а след него и нарису­вания вече драматургично от нас „Октопод 2″.

Едно от най-отвратителните неща, което се слу­чи в Общинска банка заради несекващия апетит на лакомниците и заради което връщането на контро­ла върху нея от страна на кмета Фандъкова срещна такава яростна съпротива, бе обхващането на кре­дитната институция от мрежа роднини и близки на олигарха Ковачки. Години наред те свикнаха да бъдат на хранилка с нашите пари, защото де факто бюджетът на общината финансира дружеството, а свързани фирми го източват посредством кредити.

Зетят на Христо Ковачки – бизнесменът Ники-фор Вангелов, по-известен като собственик на фут­болния клуб „Миньор“ в Перник, бе истинската ябълка на раздора в казуса за връщането на контро­ла на Общината върху нейната банка. Босът, който е особено близък на певеца Миро, беше отстранен като заместник-шеф и член на борда на кредитната институция. Вангелов води жената на Ковачки. Въ­преки че двамата не са в добри отношения напосле­дък, ако се вярва на техни много близки хора, все пак той е от клана и е поставен на пост, за да бди за неговите интереси.

Явно го и прави доста успешно, ако са верни плъзналите из медиите информации за огромната маса – стотици милиони, отпускани на свързани с обръча от фирми на Ковачки кредити. Ако го видите, ще го вземете за шеф на пооредялата с кризата охрана на Ковачки. Но не – това е зетят „банкер“.

Дълги години рекламата в банката трябваше да движи Деси Филипова. Тя пък е снаха в клана. За нея е женен синът на Кънчо Филипов, който е шеф на единственото що-годе читаво и работещо предприятие на Ковачки „Брикел“, което де юре е сейшелска офшорна собственост. Същото, което държавата все не затваря, въпреки категоричните настоявания на Европа. Реално Деси, която е далеч от професионализма в занаята, е пиарка на Ковач­ки. Той обаче като стиснат човек бе решил: защо банката да не й плаща, вместо той да си харчи па­риците? На работа в банката още с влизането на Ко­вачки е уредена и неговата тогавашна адвокатка. Тя става прокурист, а името й е Даря Пенкова.

Колко странно наистина – днес именно Пенко­ва е адвокатът, който притичва до Любомир Пав­лов, докато го препитват в следствието и прокура­турата по обвинение за пране на пари.

Изобщо смените в Общинска банка при влиза­нето на Ковачки бяха свързани със скандали и на­меса на следствие и прокуратура. Бяха арестувани шефът на надзорния съвет Любомир Павлов и из­пълнителният директор Васил Пиралков. След пре­пирни, кой е виновен и изобщо има ли виновни, банката напусна Ваня Василева, стожерът на общин­ската институция. Покрай ярките имена за публи­ката остава неизвестен сивият кардинал. Алексан­дър Личев бе в мениджмънта не само на Общинска банка, където, докато съдът не вземе нормално и справедливо решение, остава изпълнителен дирек­тор. Той е шеф в Общинската застрахователна ком­пания (ОЗК – Застраховане) на Ковачки. Също и в здравноосигурителното му дружество „Общинска здравноосигурителна каса“, в което, кой знае защо, някой набута и Общинска банка с 5%. Сигурно за да плаща сметка. В ръководството на новия фонд влизат Георги Дормишев, Александър Личев и Наим Наим.

Не е случайно, че именно „ОЗК – Застраховане“, управлявана от Личев, обжалва пред Върховния ад­министративен съд заповедта на БНБ, с която 5 от акционерите, свързани с Христо Ковачки, бяха ли­шени от право на глас за 6 месеца. „Интеркомерс груп плюс“ и „Търговска асоциация“ пък обжалват пред Софийския градски съд решенията на общото събрание на Общинска банка, взети на 11 ноември, с които София си върна банката.

Жалбата на дружеството с главен изпълните­лен директор Личев във ВАС е подадена на 10 ноем­ври – деня, в който БНБ обяви официално своята заповед. Интересно е как това е станало за броени минути до края на работното време, но това е тема на друг разговор. Платени агенти явно може да се намерят навсякъде. От „ОЗК – Застраховане“ искат да бъде спряно изпълнението, докато съдът се про­изнесе по същество – да я остави в сила или да я отмени. Мотивите на застрахователното дружество са, че след като е лишено от право на глас, то общото събрание на акционерите може да вземе реше­ния, без да се съобразява с него. „ОЗК – Застрахова­не“ държи близо 10% от собствеността в трезора.

Това е поредният случай, в който акционери в банката сезират съда. Няколко от делата на общин­ски дружества за прехвърляне на техни акции вече са прекратени. Единствено делото на ВИК все още не е приключило. Върховният касационен съд ще заседава по него на 13 декември. Ако то обаче бъде решено, както си е редно, в полза на София – цяла­та пясъчна шуробаджанашка империя на Ковачки ще рухне.

Около бизнеса на Ковачки има много слухо­ве. Първите му стъпки са в търговията. Продавал български консерви в Русия. Впоследствие купува няколко магазина в София от общината и започва търговия с хранителни продукти. Големият възход на бизнеса му обаче започна по времето на кабине­та „Сакскобургготски“.

Фирми, свързани с него, постепенно се оказаха победители в някои от най-апетитните приватиз­ационни сделки в енергетиката. Докато всички се питаха откъде неизвестният доскоро самоковски бизнесмен черпи капитали, свързани с него фирми последователно изкупиха няколко ВЕЦ (които впо­следствие бяха препродадени), единствената у нас брикетна фабрика „Брикел“ – с. Гълъбово, „Ато-менергоремонт“ – Козлодуй, „ТЕЦ Марица-изток 3″, „Топлофикация Враца“, „Портфлот“ – Бургас, „Портови флот“ – Варна, мините „Бели брег“, „Чер­но море“, „Балкан 2000″ и предприятието „Мина открит въгледобив“ – Перник. Извън енергетика­та той има участие в „Лазерни и оптични техноло­гии“ – София. Негов е и заводът за преработка на стари автомобилни гуми в Драгоман. Притежава в съдружие и веригата от магазини „Европа“. Чрез своя фирма държеше доскоро и магазин „Нова Де­ница“ в столичния квартал „Младост“, който бе­ше открит след ремонт лично от тогавашния кмет Стефан Софиянски. Впоследствие теренът му стана част от патримониума на офшорката Ди енд Джи, та с него тя гарантира кредита за закупуването на пресгрупата на „Труд“ и „24 часа“.

Известно време медиите свързаха неговия биз­нес възход с разстреляния в Амстердам търговец на наркотици Константин Димитров-Самоковеца. Ковачки обаче упорито отрича всякаква връзка между двамата.

prosvetise.com

<

p style=“text-align:center;“>

2 thoughts on “Престъпна империя: Кой е Огнян Донев!

  1. Ей боклуци, червени – омръзнахте на всички! От вас най-много страда България. Вие сте предатели и сте за разстрел! Вие мислите само за пари! Но като умрете, тез пари ще идат на вятъра, щото са крадени! ЗАПОМЕНЕ ТОВА! Ще бъдат изядени, изпити, раздадени и прахосани за НИЩО! Вашите наследнци, ако имате такива – няма да съумеят да запазят заграбеното. То не е тяхно! Вие сте ИДИОТИ! Да ви еба майката и всичката ви женска рода!

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s