Престъпна империя: Кой е Огнян Донев!

64135_418652221556334_1369010986_n

Официалната биография на Огнян Донев за­почва с образованието му и прескача 14 години между 1986 и 2000 г. Тогава бизнесменът заема поста изпълнителен директор на маститата „Софарма“.

Но какво се е случило междувременно? Могат ли да се скрият 14 години от един динамичен жи­вот? Ето това е интересно…

Огнян Донев започва кариерата си през 1987 г. едва на 29 години, като съветник на вездесъщия Ог­нян Дойнов в Стопанския съвет. Това е нещо като мозъчен тръст към Живковия вицепремиер, който трябва да изработва концепции за прехода на Бъл­гария от социалистическо планово стопанство към някакъв тип пазарна икономика.

Оги остава в този орган от 1987 г. до 1990 г. и израства телом и духом покрай големите фигури в правителството на БКП като своя адаш и шеф Дой­нов, които редят онова, което днес познаваме като голямото източване на народното стопанство, гра­дено усърдно от нашите бащи и деди при соца.

На върха на пирамидата е Огнян Дойнов – един от символите на прехода и подозиран за кукловод на повечето големи бизнесмени в България, заедно с не­говия вечен конкурент по времето на Бай Тошо – раз­стреляния Андрей Луканов.

Това са двамата мъже, които най-добре знаят какво се случва със „златото на партията“ и кой превърта парите, взети като многомилиарден дър­жавен дълг и развъртени в задграничните друже­ства на партията и Държавна сигурност. Суми, ко­ито се връщат обратно в България под формата на „справедлива“ приватизация.

Донев е скандално зелен за служител на Минис­терския съвет по онова време, когато 40-годишните са наричани „комсомолци“, а 50-годишните мина­ват за млади. Но пък е син на човек на ДС, търгов­ски представител в чужбина и старите партийци му имат доверие като на потомък на „силно наш човек“.

За разлика от редовите младежи на социализма, за които максимумът е образование във великия Съветски съюз, Донев учи на Запад – в Хамбург и Виена. Май не е само легенда, че Партията подготвя грижливо своите кадри за Голямата промяна…

А започналият кариерата си направо от подно­жието на върха на властта младеж мечтае един ден да оглави Министерския съвет, в който стартира от най-ниското ниво.

Е, не е мечтата за Византия на българските ца­ре, довела до всички национални катастрофи. Но премиерската мечта също е блян „от първи ред“, както би се изразил бизнесмен от неговия планетарен мащаб.

Пътят е страшен, но славен. Умелият иконо­мист изработва т.нар. от самия него „Донева програма“ за превземане на предприятия чрез подчиняване на мажоритарния пакет на волята на миноритарния. Успехът му обаче в новото време няма как да се получи без малко помощ от приятели и много — от политици.

На точното място като идеалния помощник се озовава приятелят му от младите години Любомир Павлов. И той е милионер, син на партиец – акти­вен борец против фашизма и… капитализма.

Според бившия шеф на Комисията по досие­тата Методи Андреев старият доктор бил личен ле­кар на самия Тодор Живков. Синът Любомир пък започва кариерата си като – не се смейте!, медик в психиатрията на Четвърти километър.

Когато задухва вятърът на промяната, черве­ният потомък изведнъж посинява и се озовава пър­во в демократичния синдикат „Подкрепа“, а после с брат му стават важни дейци на СДС. Чрез хитра схема, според която са членове на различни партии от тогавашната коалиция по спомени на Николай Колев – Босия, те печелят два гласа в ръководния орган на сините. Така започват да имат влияние и се насочват към партийното издателство. После преливат сили към първия частен вестник на Лю­бомир „Експрес“, който на два пъти търпи пълно фиаско.

Покрай изданието обаче укрепват връзките на Павлов със Стефан Софиянски. Любо залага на пе­челивша карта – усмихнатият политик расте бързо в синята партия и става неин кмет в София през есента на 1995 г. Двамата с Павлов вече са стана­ли толкова близки, че скоро бизнесът вече знае към кого да се обръща, когато има да решава проблем или му се иска да посегне към хапка от градската икономика, наричана още с вкусното име „софий­ската баница“.

Човекът за свръзка е дясната ръка на Софиян­ски – Любомир Павлов. Неговият звезден час удря, когато е назначен от приятеля си за шеф на Общин­ска банка. От този момент започва едно безкрайно плетене на бизнессхеми, които превръщат столичната икономика от една страна в пълен батак, а от друга – в люпилня за вездесъщи милионери.

Павлов не губи време – той се свързва с големия мозък Огнян Донев, негов приятел от стари време­на, и го прави възлова в предстоящото превъртане на огромни суми, познато още като приватизация от времената на Костов и Софиянски.

Това е интригуващото начало на историята. Романът от живота продължава с много перипетии на нашите герои, за които ще четете на следващите страници. Уви, тяхното грабене е толкова лишено от романтизъм, че дори за герои на криминален ро­ман не стават.

Обикновени тарикати.

„Общинска банка е създадена, за да финансира РМД, които да купуват общински фирми на прияте­ли на Софиянски, Костов, Антоан Николов. Акци­онери в банката са общината и общински фирми, като, изкупувайки общински фирми, постепенно блокиращата квота се оказва във фирми, близки до Любомир Павлов.

Между другото Столична община е собственик на компенсаторки, защото тези РМД са плащали и с компенсаторки, което е абсурд.

После Любомир Павлов продаде на Ковачки своя дял в банката, който реално е блокираща кво­та, защото за смяна на надзорния съвет трябват 75% + 1 глас. Това, което направиха тогавашният общински съвет и СДС, е, че сложи двама предста­вители на Ковачки и един на общината в съвета. Кой ги е определил тези представители на общината, не знам, но после се оказа, че единият от тях всъщност е бил на Ковачки.“

Тези работи ги разкрива не друг, а Владимир Каролев – известен финансист и вече многократен общински съветник. И ги казва не къде да е, а в най-авторитетния сайт за икономика investor.bg.

За какво говори уважаваният експерт? Прера­зказваме с думи прости.

„Общинска банка“ АД е създадена през 1996 г. със статут на универсална търговска банка. Мажо­ритарен собственик на банката е Столичната общи­на. Останалите акционери са общински фирми с утвърдено присъствие в столичната и националната икономика. С участие в капитала на банката в нача­лото са и общините Благоевград, Варна, Габрово, Ло­веч, Плевен, Пловдив и Русе. Клиентите на банката ползват банков продукт за отдалечено електронно обслужване. Има възможност да се извършат пла­щания и други операции на територията на страната с електронни дебитни карти чрез ATM и ПОС, както и чрез Интернет.

Банката кредитира проекти от всички отрасли на икономиката при доказана ефективност и оси­гурена своевременна възвръщаемост на кредитни­те ресурси. Международната дейност на „Общин­ска банка“ АД обхваща целия спектър от търговски плащания чрез сметки, открити във водещи евро­пейски и американски банки. Банката е официален консултант на Столичната община по реализация­та на първия за страната проект за емисия на ев­рооблигационен заем и участва непосредствено в реализацията на всички споразумения, свързани с различни форми на финансиране.“

Това пък се казва от самата банка. От опит зна­ем, че истината е някъде по средата.

Станал кмет в самия край на 1995 г., Стефан Софиянски се захваща да създаде в София свой мо­дел на управление. Чувал за успехите на московския кмет Юрий Лужков, той му отива на гости. По­срещнат е подобаващо. Хитрият Софиянски ведна­га копира някои от практиките на човека, който бе изгонен с публичен линч от поста си, а съпругата му милиардерка е на път да изгуби състоянието си, защото вече не е на входа и на изхода на Москва. Да, но руския вирус на заграбването на столичните имоти, вече е вкаран у нас…

По този почин в София се появяват всякакви по-нови и по-стари московски идеи. Те постепен­но ще се превърнат в символите на града. Сред тях са например позабравените от времената на соца маршрутки. С времето те се превръщат във форма на фундаментално обогатяване на близки до влас­тта фамилии. Именно на тях се дават линиите. Дос­татъчно е да споменем, че син на заместник-кмет на Софиянски, а после министър на транспорта, става един от активните бизнесмени в бранша. После пък възлов играч става дама, близка до председател на Общинския съвет. Както се казва – случайни няма.

Много по-важна стъпка на Софиянски обаче е създаването по примера на Банката на Москва на

Общинска банка. Естествено, с добри намерения. Де факто обаче при Лужков тя действа като своеоб­разна касичка на кмета. И яко кредитира проекти на семейните фирми на жена му и брат й – фами­лията Батурини, които стават мултимилионери, а после – и милиардери.

Софиянски слага за шеф на надзора на банка­та… лекар, пък и психиатър на всичкото отгоре. Не, няма грешка. Не че няма банкери в държавата.

Просто Любомир Павлов е най-довереното му лице, движи деликатната част от нещата, с които един кмет не е редно да се занимава. В същото вре­ме съпругата на доктора – Диляна Грозданова, тв звезда, също взима почерпен от московския опит сладък бизнес – билбордовете. Друга част от него е дадена на СИК. Близки до групировката фирми взимат и възлови павилиони в града.

Банката се оказва полезен инструмент както за обществото и гражданите на София, така и за оне­зи, които са на върха. Как точно се разиграва цяла­та история около набутването на съпруги, сестри, зълви като шефки на общински дружества, които държат проценти в банката?

„В България всички сме братовчеди“ беше ка­зал в края на своето управление Иван Костов. И на­истина, точно по негово време един ужасяващ шуробаджанашки обръч или кръг от фирми превзема Общинска банка.

Ще започнем нашия разказ с приватизацията на „Софийски аптеки“, защото малко по-късно то­ва дружество ще стане възлов играч в съдбата на Общинска банка и нейното прочуто производство на олигарси.

През 1999 г. София решава да си продаде ап­теките на та популярното РМД /Работническо-мениджърско дружество, демек – с участието и на обикновени служители, и на инвеститори – сладка утопия за наивници> б.р./. Сделката е много неиз­годна и неслучайно днес някои от най-хубавите софийски аптеки вече са станали банкови клоно­ве. Част от недвижимостите, които са били апте­ки, струват много повече, отколкото цялата сума, платена разсрочено за това златно предприятие. Упрекнат в това, кметът на София по онова време Стефан Софиянски обяснява, че може и така да е. Но той „създавал средна класа от познаващи рабо­тата специалисти в столичния бизнес“. Истината е, че дружеството е овладяно от човек, който няма нищо общо с фармацията, на име Огнян Донев.

Основният капитал на сегашния мултимилионер и шеф на работодателите и индустриалците в България е неговото познанство с Любомир Пав­лов – шеф на Надзорния съвет на Общинска банка, секретар на партията на Софиянски ССД и него­ва дясна ръка. По-нататък в книгата ще разкажем много по темата, но сега нека да се върнем на Об­щинска банка.

Работата става дебела, когато „Софийски аптеки“ и друго дружество с подобна съдба -„Софстрой“, се сдобиват със златните акции в трезора. „Софийски аптеки“ на практика се явява вторият по големина акционер след общината в об­щинската банка. Поради уникалния устав, според който делът от 67% не осигурява на София контрол в банката, аптеките стават фактор №1 в съдбата на кредитната институция. Как е изиграна цялата ра­бота? Аптеките и „Софстрой“ купуват акции в бан­ката на общинските дружества ВиК и „Пътища и съоръжения“.

Още по-забавен е друг факт. Кметът Софиян­ски отрича да знае за аферата. А тя никак не е прос­та. На практика общината губи процент по процент след врътки своя контрол върху банката, която са­ма захранва. При това нито е питан Общинският съвет на столицата, както се полага по закон, нито изобщо се известява публично цялата операция. За нея се разбира едва когато Столичния Общински Съвет /СОС/ се опитва да продаде на истински ин­веститор 80,5% от банката, понеже наивно смята, че ги има.

Оказва се, че разполага с доста по-малко. Шо­кът е пълен. А Софиянскихе нрави на ни лук ял, ни лук мирисал.

Което едва ли е вярно. По една проста причина. Началникът на неговия кабинет Любомир Иванов се оказва в ръководните органи и на двете друже­ства, продали акциите си в банката.

Излиза, че на общинските фирми май ще да им е наредено „свише“ кому и как да продадат ак­циите си в банката и с това – контрола върху нея.

Още по-скандалното е друго: общинските фирми са продали своите акции в банката по номинал от незначителните 10 лв., писа наскоро в. „Атака“. А според експерти пазарната им стойност е поне три пъти по-висока.

Има и друг показателен детайл. Директорът на един от продавачите – общинската ВиК – е Нико­лай Беров. Човекът, който според списание сп. „Те­ма“ е кум на незнаещия нищо кмет Софиянски, се явява и директор в „Софстрой“, която пък купува книжата.

Това далеч не е цялата шуробаджанащина във фирмите, които се водят частни акционери в Об­щинска банка и държат контрола и 26% от нея при Софиянски.

Оказва се, че в „Софарма“, приватизирана пак в онези бурни години, тогава са Асен Стоянов, Ве­села Стоева и Огнян Донев, които участват в РМД, приватизирало „Софийски аптеки“ – втория акци­онер в Общинска.

Съпругата на Огнян Донев пък е в Надзорния съвет на „София“ АД – частно дружество, кое­то при Софиянски също е акционер в Общинска банка. От своя страна Донев е бил и във фирмата „Фининвест“, кой знае защо, носеща название като основната компания на 3-кратния италиански пре­миер Берлускони. Може би да открадне от късмета на вечния Берлускони?!

Във „Фининвест“ е и Александър Димитров от фирмата, акционер в банката – „Софстрой“. В уп­равата на същия този богопомазан „Софстрой“ в момента на продажбата на акциите е Ралица Гроз-данова. Тя е сестра на Диляна Грознова – тв звезда­та, която е съпруга на шефа на Надзорния съвет на Общинска банка по онова време Любомир Павлов. Ралица Грозданова участва и в РМД, без изобщо да е строител. И не кое да е работническо-мениджърско дружество, а това, което приватизира „Инжстрой“.

Заболя ли ви главата? Пийте аналгин, това е са­мо началото.

Тези работи никак не са случайни, както се раз­бира от невероятното отпускане на огромен кредит за 5 милиона лева на телевизията на Диляна Гроз­данова.

Общинският съветник Вили Лилков още пре­ди години прозря по Би Ти Ви истината за модела на Софиянски, Павлов и Донев: „Тук става въпрос за една опасна схема, която не е единствена. В Сто­лична община от години наред се разиграват схеми за източване на публичен ресурс и Общинска банка е само един от каналите, чрез които се източват па­ри от Столична община.*’

Един от поводите за думите му са точно въ­просните 5 млн. лв., отпуснати на телевизия „7 дни“, управлявана навремето от съпругата на Пав­лов Диляна Грозданова. После парите са прехвърле­ни на друг кредитополучател, който обаче се оказва свързан.

И за стария, и за новия кредитополучател се е подписал Румен Артарски. Още по-интересно е, че на 16 май 2005 г., близо два месеца преди отпуска­нето на кредита за повече от 5 милиона лева, Артар­ски става шеф на дружеството „Седем дни“. Акци­онери във фирмата са „Краун медия“ и офшорката „Ди енд Джи“.

Втората офшорка, взела, кой знае защо, името на марка на италианските дизайнери Долче и Таба­на, от своя страна е както обезпечител по кредита за закупуването на „Труд“ и „24 часа“ десетилетие по-късно, така и кредитополучател по заем за заку­пуване на над 16% от акциите на „Софарма“ в наши дни. В „Софарма“ по-голям акционер е съдружни­кът на Павлов в „Труд“ и „24 часа“ и шеф на КРИБ Огнян Донев. Напомняме, че цяла плеяда техни родственици, включително сестрата на Грозданова и жената на Донев, както и самият той лично, упра­вляват фирми, които от общински стават частни и осъществяват контрол върху Общинска банка през 2001-2005 г. След това пък прехвърлят акциите си на олигарха от Самоков Христо Ковачки. Но да се върнем на казуса с кредита.

Другата от фирмите, собственици на телевизия „Седем дни“, е офшорката „Краун медия лимитед“, чийто собственик е друга офшорка – „Офшор глобал сървисис ЮК“, която е с нулев оборот. Лице за контакт там е счетоводител, който фигурира като директор в стотици подобни фирми.

Както се сещате, няма банка в света, която да даде милиони на фирма без оборот. Но нали Бълга­рия е страната на чудесата… Тук всичко е възмож­но, особено когато става дума за наши, проверени „другари“.

Българският клон на „Краун“ е регистриран само ден преди Артарски да стане директор на те­левизията. Освен него собственост там държи и ад­вокат Стоян Бързаков. Той пък е от кантората на известния юрист Андрей Делчев, чиято дясна ръка пък по онова време е… Меглена Кунева /с това може да се обясни активната пропаганда за еврокомисар-ката, която извършват днес контролираните от До-нев-Павлов медии/. Двамата си стават близки като юридически съветници в кабинетите на ред преми­ери, сред които Виденов и Софиянски. Меги остава И при Костов.

Не 20 март 2006 г., осем месеца след отпускане­то на кредита за „Седем дни“, той е наследен от „Тв Седем“ ООД. Неин представител отново е Румен Артарски, който подписва и като стар, и като нов длъжник. Той е заместник-председател на Диляна Грозданова в борда на дружеството от април съща­та година. Освен бивша тв звезда, както споменах­ме вече, тя е и… съпруга на Любомир Павлов.

И тук изниква логичния въпрос: Имат ли бъл­гарските банки право да отпускат кредити на свър­зани с управляващите ги лица?

Естествено, че не! Това е абсолютно незаконно! Но явно на никой това явно престъпление не прави впечатление.

Вероятната причина за заместването е, че Со­фийският градски съд е отказал на 4 октомври 2005 г. да регистрира Артарски като единствен собственик на „Седем дни“, а прокуратурата го проверява за „изготвяне и използване на докумен­ти с невярно съдържание за получаване на кредит от Общинска банка“.

Годината е лоша и за Любомир Павлов. Той я започва със задържане под стража. Това става, след като ДСБ сезира прокуратурата за куп нередности в Общинска банка.

Да не се впускаме в другата пикантна подроб­ност, че поръчител на скандалния заем е току-що приватизираното към онзи момент общинско дру­жество „Средец“ АД, като имотите, с които е обез­печен заемът, биват прехвърлени малко по-късно на офшорката „Ди ен Джи Асетс“, която вече спо­менахме.

Изпълнителният директор на Общинска банка от началото юли 2005 г. (не се сеща пред медиите за точна дата на постъпване) и допреди няколко месе­ца е Александър Личев, който е записан в Договора за заместване в дълг от 2006 г. като представляващ банката. Попитан по този въпрос, той коментира, че няма в момента точен спомен за обстоятелствата около казуса.

То пък как ли ще помни човек кредит за 5 ми­лиона, при това такъв, покрай който избухва об­ществен скандал, тлеещ с години?! Такива работи се забравят моментално, че иначе става лошо…

Личев е на път, когато го търсят за коментар, но все пак успява да се сети, че чак до септември 2005 г. господин Павлов е бил в банката. По-точно, както проверихме, той е освободен едва на 12 сеп­тември 2005 г. Значи бил е шеф при отпускането на петте милиона.

А олигархът Ковачки наследява контрола върху трезора, като засилва позициите си, както научи­хме от архивите на вестник „Атака“. Ето какво раз­криха колегите:

„Христо Ковачки придоби решаващия дял в банката след скрита приватизация, когато през 2005 г. няколко общински фирми прехвърлиха зад гър­ба на Общинския съвет своите дялове в банката на частни дружества, които впоследствие ги препро­дадоха на близки до Ковчаки фирми. По перфектно изработен план от 2002 г. до края на 2004 г. тихомъл­ком и под тезгяха три общински дружества – „ВиК“ ЕАД, „Софстрой“ и „Пътища и съоръжения“, са продали своите акции на други четири частни фир­ми – „София“ АД, „СМФ Монтаж на инсталации и уредби“АД, „БКС Средец“ АД и „Софийски аптеки“ АД. Трите общински фирми са продали своите ак­ции в банката по номинал 10 лв., а според експерти пазарната им стойност е поне три пъти по-висо­ка. Бурният скандал, който преди години разтресе сградата на ул. „Московска“ 33, предизвика повсе­местни проверки на банковата институция. Но не може да се каже, че банковият надзор си е свършил добре работата, след като в крайна сметка допусна една фактическа приватизация, направена по осо­бено елементарен начин.

Ковачки всъщност откупил дяловете на ня­колко бивши общински предприятия, за които се знаеше неофициално, че са контролирани от ло­бито около екскмета Стефан Софиянски начело с председателя на Надзорния съвет на банката Любо­мир Павлов. Новината за смяната на собствеността в банката идва два дни след изборите през лятото на 2005 г. Останалите акционери, включително мажоритарният собственик – Столичната общи­на, научават за новите си съдружници в деня на общото събрание – 27 юни. Те останали изненада­ни, че вместо досегашните акционери „Софийски аптеки“, „Софстрой“, „БКС Средец“ и „София“ на събранието се появили представители на 11 нови дружества.

Сред тях са „Атоменергоремонт“ и „Брикел“, които бяха приватизирани от дружества, свърза­ни с Ковачки. Останалите девет фирми са „Мина Черно море Бургас“, „Атоменергостройпрогрес“, „Мина Балкан 2000″, „Мина Станянци“, „Мин­на компания“ ЕООД, „Топлофикация Габрово“, „Топлофикация Велико Търново“, „Интеркомерс груп“ и „МАХ 2003″. В голямата си част те също са в енергетиката – отрасъл, в който Ковачки инвес­тира усилено в последните години. При сделката пакетът е бил разбит на по-малки парчета, които не надхвърлят 3% от акциите на банката. По то­зи начин хитро е избегнато задължението да бъде доказвано през БНБ, че акциите не са купени със заемни средства.

Смяната на собствеността обърка плановете на общината, която на това заседание трябваше да бъ­де промени уставът и да бъде избран нов Надзорен съвет на банката на мястото на досегашния начело с Любомир Павлов, срещу когото прокуратурата вече води дела по обвинение за измами с акции от банката. Става въпрос за същия пакет от 26,37%, който се оказва тайно приватизиран преди някол­ко месеца. Дружествата, от които Ковачки е купил пакета с блокиращата квота в банката, станаха соб­ственици на акции от кредитната институция през зимата, когато зад гърба на общинарите бяха про­дадени дяловете на общинските фирми „Пътища и съоръжения“, „ВиК“ и „Софинвест“.

По същия начин преди това бяха препродадени дяловете на два холдинга, свързвани със СИК, ко­ито участваха в дружеството „София сити къмпа-ни“, в което бяха апортирани на занижени цени 54 декара от Южния парк. Така става и на предишно­то общо събрание, когато в неговото навечерие се разбира, че друга бивша общинска фирма, „СМФ -Монтаж на инсталации и системи“, е продала свои­те 2,86% на офшорната фирма „Информър“, което е собственост на едноименна гръцка фирма. Пре­ди въпросното общо събрание се носят слухове, че Любомир Павлов и хора от неговото обкръжение са предлагали целия останал пакет на заинтересу­вани инвеститори. За да се уверят, че собствеността на тези акции не е сменена, представителите на об­щината са поискали на 22 юни данни за актуалното състояние на акционерната книга. Информацията е била предоставена два дни по-късно, но в справ­ката не е била отбелязана промяна в състава на акционерите. Това е станало в деня на общото съ­брание. Фирмите на Ковачки обяснили, че са при­добили 26,37% от акциите същия ден, като малко преди събранието имената им са били вписани и в книгата на акционерите.

Това е поредното безобразие от страна на ло­бито около Любомир Павлов, коментират тогава общинари. Според тях смяната на собствеността е била договорена преди изборите през лятото на 2005 г., но целенасочено е било забавено нейното оповестяване. Знае се, че Любомир Павлов беше дясната ръка на столичния кмет Стефан Софиян­ски, който беше водач на коалицията Български народен съюз и стана депутат, с което се оттегли от кметския стол.

В бизнеса на такова нещо някой би му казал „осребряване“. Как ли му се казва в политиката?

Оправданието на Ковачки, когато му искат обяснения по тази смрадлива сделка, е нелепо. Ко­вачки твърди, че участва само в една от общо 11-те компании – „МАХ 2003″. Останалите фирми били негови бизнес партньори и фирми, които е кон­султирал при приватизационни сделки от сектора енергетика. Според неофициална информация той имал пълномощно да представлява въпросните фирми. Намеренията на Ковачки били да наддава и за общинския дял в банката, когато тя бъде обявена за приватизация. Притежавайки блокираща квота, той ще има преимущество пред останалите канди­дати.

Година по-късно Ковачки опитва да вземе об­щинския дял в банката. С искане за увеличение на капитала й. Фирми, близки до бизнесмена Христо Ковачки, предлагат да изкупят целия общински дял за 25 млн. лв.

Искането предизвика бурен скандал на общин­ската сесия. Председателят на СОС тогава Влади­мир Кисьов от СДС и четиримата му заместници, които са представители на общината в общото съ­брание на Общинска банка, поискаха да им се даде мандат да не подкрепят увеличаването на капитала. Общинският съвет обаче не се съобрази с мнение­то им.

Скандалното решение бе прието с 33 гласа „за“ при необходими 31. Подкрепиха го съветниците от ССД, отцепилите се от тях „Демократи за Со­фия“, „Гергьовден“, НДСВ, както и Орлин Иванов. Групите на БСП и СДС се разцепиха. 6 от сините гласуваха „за“, 4 – „против“. Четирима от соци­алистите също не се подчиниха на решението на групата да са „против“. Срещу увеличението бяха костовистите.

Владимир Кисьов обяви, че не може да защи­тава подобна позиция на общината, и поиска да не бъде неин представител на общото събрание. СОС реши там да го представляват зам.-председа­телите Станимир Зашев от „Гергьовден“ и Милан

Миланов от ССД. Те също бяха подписали доклада срещу увеличаването на капитала на банката, но си смениха позицията и гласуваха „за“.

Общинарите, подкрепили скандалното реше­ние, проявиха завидна фантазия при защитата му. Според тях след увеличението на капитала стой­ността на акциите ще се вдигне и по-малкият дял на общината всъщност ще струва по-скъпо. „Общин­ска банка е сред банките с най-малък капитал, това ще доведе до намаляване на кредитния й рейтинг. Ако не се увеличи капиталът, банката ще се обезли­чи и цената на акциите ще падне драстично“, обясни Орлин Иванов. Според шефа на стопанската коми­сия към СОС Пламен Илиев дори с 40% общината ще запази блокираща квота, а акциите ще струват повече, отколкото 67%, тъй като сега банката е на последно място по капиталова адекватност.

По-късно обаче след силен медиен натиск СОС промени решението си и се отказа да позволи до-заграбването на Общинска банка от шефа на пар­тия ЛИДЕР и „Движение Напред“.

В така наречения кръг на Павлов и Донев наред със Стефан Софиянски фигурира и още една важна фигура.

Богат и неизвестен е любимата формула на умните хора в бизнеса. Един от тях със сигурност е Венцислав Стоев. Той нашумя покрай провер­ките на НАП миналата есен с невероятната си къща – огромен дворец край Панчарево, опри­личен от медиите на Белия дом. Разбра се, че в нея живееше фамилията на висшия и безгрешен според ВАС магистрат Веселин Пенгезов. През последните месеци обаче звезди от съседния до палата затворен комплекс Маунтин Вю, обитаван от Мая Илиева, Наталия Симеонова, Димитър Рачков и Мария Игнатова, разказаха, че забеляз­вали в „мавзолея“, както те пък го наричат, да се шири Огнян Донев. И то не сам. А със свита от 10 прислужници. Все мъже. Самият бизнесмен от­рече това да е вярно, което ще рече, че звездите ги лъжат очите.

Откъде тръгва цялата приказка ли? Ами Вен­цислав Симеонов Стоев е равностоен съдруж­ник във възловите дружества, които обикновено се приемат за Доневи. Историята започва още от „Унифарм“, което по времето на Софиянски купу­ва „Софарма“ по един доста интригуващ начин, за който ще ви разкажем на следващите страници.

Равностоен на Донев партньор е в „Телеком-плект“ – възловия акционер в мегакомпанията „Со­фарма“.

По същия начин стоят нещата в „Софарма билдингс“. Човекът, който по професия е адвокат, участва и в управлението на враждебно превзетите от групата на Донев „Доверие обединен холдинг“ и „Индустриален холдинг Доверие“. Най-забавната му титла е „рицар на виното“ към някакъв евро­пейски орден, регистриран и у нас.

Едно изказване по време на събранието на Съ­юза на издателите миналата есен неволно насочи прожектора и към друга ВИП личност, близка до Донев и Стоев.

Издигналият се чак в облаците Огнян Донев не­волно предизвика вниманието към важна връзка -със Софийския апелативен съд: „До дни ще има едно решение на съда, което няма да се хареса на някой тук, но той винаги обжалва – нека да обжалва. „Ин­тересно е откъде олигархът знае предварително как­во решение ще вземе съдът. Решение, което бе взето и гласеше точно това, което Донев рече.

„В едно интервю преди година с Пенгезов стана ясно, че той е в близки социални и икономически отношения с Венцислав Стоев. Той от своя страна е в много пряка икономическа връзка с дружествата, свързани с Павлов.Стоев е човекът, в чиято фирма работеше дъщерята на Пенгезов. Смятам, че има пряка заинтересуваност за резултата от делото. Още повече Пенгезов призна, че живее у Стоев“, заяви Христо Грозев. Той е именно човекът, визиран от съдружника му Донев в пресгрупата, която издава „24 часа“ и „Труд“.

Споменатият в неговото изказване Пенгезов не е някой друг, а върнатият на бял кон след подготве­ни 700 000 евро, за които писа „Всеки ден“ предсе­дател на Софийския апелативен съд. Е, как няма да знае Донев какво решение ще вземе съдът на най-добрия приятел на своя съдружник и също добър приятел — адвокат Венцислав Стоев.

Ще попитате: дотук добре, но какво общо има Общинска банка? Ами, има. Венцислав Стоев по съвместителство е шеф и на „Средец“ АД. Това е ед­но от умело приватизираните от бандата на Софи-янски някогашни общински дружества.

Стъпките на танца са известни от схемата „Со­фийски аптеки“ из Доневата програма, както сам олигархът Огнян я нарича гордо, когато обяснява как му работи бизнесът пред деловите издания.

Първата стъпка е създаване на РМД, оглавено от човек, който по идея не е вътрешен за друже­ството. Втората стъпка е приватизация на заниже­ни цени, защото се предполага, че фирмата отива в ръцете на трудовия колектив. Третата стъпка е участие с малък дял в приватизията на Общинска банка. Четвъртата е продаване на тези акции – по номинал, разбирате ли, на фирми от обръча на друг олигарх – Христо Ковачки. Петата стъпка е произ­водство на милионери.

Сред народа подобни на веригата, за която ви разказваме, ги сравняват със свински черва по на­вързване. Все пак става дума за изискани хора и ще ги определим като перлите на бисерна огърлица.

В задачата се пита кога държавата и най-вече прокуратурата и съдебната власт ще вземат, пър­во, отношение, а после и ще извършат съответ­ните действия за разбиване на така оформения Октопод. Който апропо е в близки приятелски отношения с Алексей Петров – таткото на дру­гия „Октопод“, който вече влезе в съда. Защото „лакомници“ не са само Донев и Павлов, а маса народ.

Дай боже, да станем свидетели на съдебен се­риал, подобен на телевизионния за Корадо Катани. Нека да гледаме „Октопод 1″, а след него и нарису­вания вече драматургично от нас „Октопод 2″.

Едно от най-отвратителните неща, което се слу­чи в Общинска банка заради несекващия апетит на лакомниците и заради което връщането на контро­ла върху нея от страна на кмета Фандъкова срещна такава яростна съпротива, бе обхващането на кре­дитната институция от мрежа роднини и близки на олигарха Ковачки. Години наред те свикнаха да бъдат на хранилка с нашите пари, защото де факто бюджетът на общината финансира дружеството, а свързани фирми го източват посредством кредити.

Зетят на Христо Ковачки – бизнесменът Ники-фор Вангелов, по-известен като собственик на фут­болния клуб „Миньор“ в Перник, бе истинската ябълка на раздора в казуса за връщането на контро­ла на Общината върху нейната банка. Босът, който е особено близък на певеца Миро, беше отстранен като заместник-шеф и член на борда на кредитната институция. Вангелов води жената на Ковачки. Въ­преки че двамата не са в добри отношения напосле­дък, ако се вярва на техни много близки хора, все пак той е от клана и е поставен на пост, за да бди за неговите интереси.

Явно го и прави доста успешно, ако са верни плъзналите из медиите информации за огромната маса – стотици милиони, отпускани на свързани с обръча от фирми на Ковачки кредити. Ако го видите, ще го вземете за шеф на пооредялата с кризата охрана на Ковачки. Но не – това е зетят „банкер“.

Дълги години рекламата в банката трябваше да движи Деси Филипова. Тя пък е снаха в клана. За нея е женен синът на Кънчо Филипов, който е шеф на единственото що-годе читаво и работещо предприятие на Ковачки „Брикел“, което де юре е сейшелска офшорна собственост. Същото, което държавата все не затваря, въпреки категоричните настоявания на Европа. Реално Деси, която е далеч от професионализма в занаята, е пиарка на Ковач­ки. Той обаче като стиснат човек бе решил: защо банката да не й плаща, вместо той да си харчи па­риците? На работа в банката още с влизането на Ко­вачки е уредена и неговата тогавашна адвокатка. Тя става прокурист, а името й е Даря Пенкова.

Колко странно наистина – днес именно Пенко­ва е адвокатът, който притичва до Любомир Пав­лов, докато го препитват в следствието и прокура­турата по обвинение за пране на пари.

Изобщо смените в Общинска банка при влиза­нето на Ковачки бяха свързани със скандали и на­меса на следствие и прокуратура. Бяха арестувани шефът на надзорния съвет Любомир Павлов и из­пълнителният директор Васил Пиралков. След пре­пирни, кой е виновен и изобщо има ли виновни, банката напусна Ваня Василева, стожерът на общин­ската институция. Покрай ярките имена за публи­ката остава неизвестен сивият кардинал. Алексан­дър Личев бе в мениджмънта не само на Общинска банка, където, докато съдът не вземе нормално и справедливо решение, остава изпълнителен дирек­тор. Той е шеф в Общинската застрахователна ком­пания (ОЗК – Застраховане) на Ковачки. Също и в здравноосигурителното му дружество „Общинска здравноосигурителна каса“, в което, кой знае защо, някой набута и Общинска банка с 5%. Сигурно за да плаща сметка. В ръководството на новия фонд влизат Георги Дормишев, Александър Личев и Наим Наим.

Не е случайно, че именно „ОЗК – Застраховане“, управлявана от Личев, обжалва пред Върховния ад­министративен съд заповедта на БНБ, с която 5 от акционерите, свързани с Христо Ковачки, бяха ли­шени от право на глас за 6 месеца. „Интеркомерс груп плюс“ и „Търговска асоциация“ пък обжалват пред Софийския градски съд решенията на общото събрание на Общинска банка, взети на 11 ноември, с които София си върна банката.

Жалбата на дружеството с главен изпълните­лен директор Личев във ВАС е подадена на 10 ноем­ври – деня, в който БНБ обяви официално своята заповед. Интересно е как това е станало за броени минути до края на работното време, но това е тема на друг разговор. Платени агенти явно може да се намерят навсякъде. От „ОЗК – Застраховане“ искат да бъде спряно изпълнението, докато съдът се про­изнесе по същество – да я остави в сила или да я отмени. Мотивите на застрахователното дружество са, че след като е лишено от право на глас, то общото събрание на акционерите може да вземе реше­ния, без да се съобразява с него. „ОЗК – Застрахова­не“ държи близо 10% от собствеността в трезора.

Това е поредният случай, в който акционери в банката сезират съда. Няколко от делата на общин­ски дружества за прехвърляне на техни акции вече са прекратени. Единствено делото на ВИК все още не е приключило. Върховният касационен съд ще заседава по него на 13 декември. Ако то обаче бъде решено, както си е редно, в полза на София – цяла­та пясъчна шуробаджанашка империя на Ковачки ще рухне.

Около бизнеса на Ковачки има много слухо­ве. Първите му стъпки са в търговията. Продавал български консерви в Русия. Впоследствие купува няколко магазина в София от общината и започва търговия с хранителни продукти. Големият възход на бизнеса му обаче започна по времето на кабине­та „Сакскобургготски“.

Фирми, свързани с него, постепенно се оказаха победители в някои от най-апетитните приватиз­ационни сделки в енергетиката. Докато всички се питаха откъде неизвестният доскоро самоковски бизнесмен черпи капитали, свързани с него фирми последователно изкупиха няколко ВЕЦ (които впо­следствие бяха препродадени), единствената у нас брикетна фабрика „Брикел“ – с. Гълъбово, „Ато-менергоремонт“ – Козлодуй, „ТЕЦ Марица-изток 3″, „Топлофикация Враца“, „Портфлот“ – Бургас, „Портови флот“ – Варна, мините „Бели брег“, „Чер­но море“, „Балкан 2000″ и предприятието „Мина открит въгледобив“ – Перник. Извън енергетика­та той има участие в „Лазерни и оптични техноло­гии“ – София. Негов е и заводът за преработка на стари автомобилни гуми в Драгоман. Притежава в съдружие и веригата от магазини „Европа“. Чрез своя фирма държеше доскоро и магазин „Нова Де­ница“ в столичния квартал „Младост“, който бе­ше открит след ремонт лично от тогавашния кмет Стефан Софиянски. Впоследствие теренът му стана част от патримониума на офшорката Ди енд Джи, та с него тя гарантира кредита за закупуването на пресгрупата на „Труд“ и „24 часа“.

Известно време медиите свързаха неговия биз­нес възход с разстреляния в Амстердам търговец на наркотици Константин Димитров-Самоковеца. Ковачки обаче упорито отрича всякаква връзка между двамата.

prosvetise.com

<

p style=“text-align:center;“>

Advertisements

2 thoughts on “Престъпна империя: Кой е Огнян Донев!

  1. Ей боклуци, червени – омръзнахте на всички! От вас най-много страда България. Вие сте предатели и сте за разстрел! Вие мислите само за пари! Но като умрете, тез пари ще идат на вятъра, щото са крадени! ЗАПОМЕНЕ ТОВА! Ще бъдат изядени, изпити, раздадени и прахосани за НИЩО! Вашите наследнци, ако имате такива – няма да съумеят да запазят заграбеното. То не е тяхно! Вие сте ИДИОТИ! Да ви еба майката и всичката ви женска рода!

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s