Как корпорациите превърнаха САЩ в СССР

Превърнати сме в общество на незаинтересовани, защото корпоративният дух, изпълващ практически цялата човешка култура, е безпрецедентно и непреклонно егоистичен. Корпорациите съществуват само заради една цел: правенето на печалба. Серия от погрешни психологически концепции са институционализирали алчността и егоцентричното поведение като добри за обществото.

Защо телевизията е ужасна?
Защо фармацевтичните компании крият неблагоприятни резултати от тестовете?
Защо автомобилните производители продават опасни коли? Защо средата, в която живеем, ни трови?
Защо храната ни е нездравословна?
Защо работим толкова много часове седмично?

Задавали ли сте си подобни въпроси? Ще ви споделим една история, източника не го помним, казва се „Как корпорациите превърнаха САЩ в СССР“.

ОГРАНИЧЕН ИЗБОР И ЦЕНЗУРА В ХИПЕРМАРКЕТИТЕ
***************************************

64664_374737889281101_1090332202_nПрез 1970-те години в търговията на дребно в Америка преобладаваха неголемите семейни магазинчета, продаващи стоки, произведени от малки предприемачи. В тази сложна и комплексна икономика имаше десетки милиони комфортни работни места за средната класа. И тя произвеждаше огромно разнообразие от стоки за пазарна продажба. Във всеки магазин на главната улица на града имаше стока, отличаваща се от съседните магазини. В обувния магазин можеха да ви предложат обувки от 20 различни марки. В друг обувен магазин, намиращ се през три квартала, биха могли да ви предложат същите 10 марки и още 10 други. В резултат се появи следното – потребителят имаше огромно разнообразие при избирането, а многобройните магазини активно се конкурираха. А ако изведнъж попаднехте в друг район на страната, то там изборът на стоки силно се отличаваше от тези във вашия град. Но днес във всеки магазин Macy’s в Америка продават едни и същи женски дрехи. По лавиците на Лонг-Айлънд ще намерите едни и същи стоки, както в Лонг-Бийч. А ако търсите нещо по-необичайно, то в търговския център определено няма да го откриете.

Хипермаркетите още по-значително съкратиха избора ни. Върховният Съвет в Бентонвил, Атланта или Минеаполис издаде декрет и постанови кое трябва да бъде поставено на лавиците в местния търговски център. Никой не се замисля за местните вкусове или предпочитания. И ако търсите нещо по-специално, а съветът в Бентонвил е решил стоката да не сепродава в Walmart, то смятайте, че няма да ви провърви. Самият Walmart е причината да фалират и закрият много други малки и по-средни магазини.

Все по-често корпорациите ни подтикват към все по-беден и по-беден избор в магазините. Веригите магазини и магазините-франчайз са лишени от своеобразие, уникалност, от местен колорит –т.е. от всичко това, което може да раздразни или привлече придирчиви покупатели. В резултат – до нас достига небогат и еднообразен асортимент стоки, услуги, развлечения и идеи, които са на светлинни години далече от оживените, оригинални и богати на избор магазини, унищожени от гигантските хипермаркети. Това ни подтиква все по-бързо към плашещия стереотип на слабо заредените държавни съветски магазини, с които постоянно ни заплашваха по времето на студената война.

Съветизацията на търговските центрове и супермаркетите породи няколко негативни последствия. Онлайн магазините станаха новият отдушник за хората, търсещи по-голям избор от стоки. Местните производители на хранителни продукти, дрехи, санитарно-хигиенни средства, мебели и други стоки се опитват да удовлетворят търсенето на уникални стоки. Това е обходната им маневра, с помощта на която те се стараят да надхитрят съществуващия в пазарната търговия корпоративен ред. А този ред лишава потребителя от избор в продължение на десетилетие. Местните производители трябва да изминат дълъг път, преди да успеят да ликвидират хегемонията на огромните вериги магазини.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
^^^^^^^^^^^^^^^
supreme-court-health-care32712-1jpg-977994d4a8539545-620x437
Върховният корпоративен съвет на Здравеопазването се разпорежда какви да бъдат медицинските услуги и как да ги получаваме, къде да ги получаваме, от кого да ги получаваме. Съвсем неотдавна здравето ни беше в ръцете на лекаря. Той имаше голяма свобода в действията си, можеше свободно да лекува болния, не се съмняваше при вземането на решения. Лекарят получаваше солидна и надеждна информация за новите методи и средства за лечение от авторитетни списания с рецензии и обзори. Подобна височайша независимост доведе до това, че някои лекари преоцениха възможностите си. Входа на борбата между науката и стремежите на лекарите да печелят, науката имаше макар и малък шанс да спечели битката.

А днес корпоративното Политбюро търси печалби и победи във всички аспекти на взаимодействието лекар-пациент. Две трети от лекарите при оказване на първа помощ вече са напълно безсилни –най-вече заради огромните административни пречки между тях, надзирателите-бюрократи и застрахователните компании. Сега лекарите са само сътрудници на крупните корпорации. Те получават заплата, те са постоянно притискани, заставяйки ги да съкращават времето за прием на пациентите, да увеличават платеното време, да се придържат към тесните рамки на общоприетите методи на лечение.

Застрахователите препроверяват всяко лекарско предписание. Всички канали на информация за новите лекарства и методи на лечение – от списанията с професионални обзори и медицински конференции до информационните описания за препаратите – са обхванати от фармацевтичните компании. Това компрометира медицината, основаваща се на показания и факти, и способства към развитието на корпоративно шаманство.

Държавата все по-често и без молба влиза в медицинските кабинети, приемайки закони, които предначертават какво може и какво не може да ви говори доктора за вашето собствено здраве (а понякога дори изисква от лекарите нагло да ви лъжат по чисто политически причини, което е в пълен разрез с науката). Достъпът ви като пациент до това корпоративно и дискредитирано медицинско обслужване напълно зависи от апаратчиците от Политбюро в корпоративната щаб-квартира на вашия работодател. Именно те решават какво обслужване и лечение заслужавате.

Това съвсем не е свободна и независима система, в която лекарят и пациентът могат без ограничения да вземат съответните решения, без да се подлагат на многоравнищна централизирана намеса (която често осъществяват хора, нямащи медицинско образование). И главното, подобно вмешателство се осъществява не от държавата, а от различни корпоративни делови кръгове, подчиняващи докторите и пациентите на централизиран режим в името на все по-голямата печалба. По времето на студената война ни внушаваха, че така действа съветската медицина. Днес няма нужда да ходим в Русия: същото еднообразно и строго регламентирано лечение можем да получим и в нашата пазарна система на здравеопазването. За нея в Америка плащаме повече от всички на света.

ОБРАЗОВАНИЕ: изпити, а не обучение
***************************************

190191_517169018299115_1464398216_n

Учителите ни по основи на гражданското обучение в осми клас ни плашеха с трагичното образование, което получавали нашите връстници в СССР, продължава американското издание. Комунистическото образование, казваха те, – това е просто наизустяване на материала: никакви дискусии, никакви навици за критично мислене. Всичко е насочено към подготовката на децата за стандартизираната система на тестове и изпити, чийто праг е много висок, понеже достигнатият резултат ще определи мястото на децата в партийната йерархия по-късно. За разлика от нас, учениците в СССР не можели свободно да избират образованието си, не можели да избират професията, която им харесва. С тях се отнасяли не като към пълноправни и самостоятелни хора. Децата и младежите в СССР, твърдяха учителите си някога, били сортирани и разпределяни по различни категории като картофи, след това ги следели как служат на интересите на държавата. Всички решения, ни обясняваха учителите, били диктувани от централната власт. Тя определяла какви работници са необходими на държавата, ученици от кое училище да бъдат изпратени за по-голяма квалификация.

И ОЩЕ:

Съвременните ни домове се проектират от маркетингови изследователи, работещи в крупни строителни фирми от съветски образец. Те диктуват правилата – какъв трябва да бъде дома на народа.

Избирателната ни система все по-често ограничава правото на избор на тези хора, които не са приемливи за партийната йерархия.Точно така съветската система приемаше за членове на комунистическата партия само незначителна част от населението. Днес избирателните гласове в САЩ са само винтчета в машината на корпорациите.

Американската, все повече приватизирана и милитаризирана обществена система, често ни напомня за съветския стил на полицейска държава. В САЩ също има вече ГУЛАГ – и тези затвори се управляват от крупните корпорации.

Всеки, който се е сблъскал с банка, може не по-лошо от Кафка да ни разкаже историята си за това, как при опит да се свърже с кредитор се е сблъскал с поредната уловка. Изчезват чекове, изчезват документи, налага се да ги изпращаш отново и отново. Не пристигат заплати. И никога не успяваш да поговориш с един и същ човек два пъти. Днес тази безлика и нечовешка пазарна бюрокрация е ежедневна реалност за десетки милиони американски собственици.

Подобна тирания с подкрепата на корпорациите нанася огромен ущърб на масите. Най-големият парадокс за последните 60 години е в това, че колкото повече енергия влагаме за противодействие на комунизма, развивайки култа на потребителя (и обслужващите го корпорации), толкова повече корпоративните ни господари се възползват от ресурсите и енергията ни, насочвайки я към консолидиране на властта си, вмъквайки ни в ада на централизираното тоталитарно планиране.

Реалната опасност от гнет, принизяващ човешкото достойнство, разрушаващ свободата и убиващ душата, не се корени в държавата, а в същите тези корпорации, в които хората вярваха, смятайки ги за ключов елемент от превъзходството ни над комунистическатазаплаха. Днес властта вече не е в състояние да ни защити от хищническия бизнес. Корпорациите действат в гръб, те работят в интерес на печалбата на нищожното по размерите си малцинство от богати хора, които са освободени от контрол, отчетност и надзор, завършва изданието.

Край

Източник

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s