Аспартам – наистина ли е канцерогенен?

18203_374382599316630_1748363992_n

Всички обичаме сладкото. За това си има специална причина – то е калорично, а това е знак за храна. Създадени от природата да не отказваме консумaция на сладко когато ни изпадне случай, ние се съпротивляваме, понеже сладкото е калорично и от него се пълнее. Или поне беше, докато не откриха подсладителите. Вече се досещате кой е най-разпространеният от всички.

Какво е аспартам (Е951)?

ТАспартам - наистина ли е канцерогенен?ова е името на невъглехидратен подсладител с химическо име аспартил-фениланин-1-метил естер, т.е. метилов естер на дипептид на есенциалната аминокиселина фениланин и аминокиселината аспартат.

В международния стандарт на добавките се означава с Е951. Синоними на аспартам на пазара са марките подсладители Нутрасуит и Кандарел.

Каква е историята на аспартама?

Открит е от работещия за фирма „G.D. Searle & Company“ Джеймс Склътер през 1965 г. съвсем случайно. Последният дълго време не успява да го наложи като адитив към храни.

След тест за безопасност върху лабораторни мишки се повдига сериозен дебат около възможност аспартамът да причини рак на мозъчната тъкан.

След серия изследвания между 1980 и 1993 г. аспартамът постепенно е включен в различни храни, като през 1993 г.  американската агенция за храни и лекарства премахва всякакви забрани за ползването му, като въвежда стандарт за неговата употребa.

Какво става с аспартама в тялото?

В телата ни аспартамът се разгражда до три съставки: аспартат, фениланин и метанол, а по-нататък в метаболизма до формалдехид и мравчена киселина. Има много обсъждания за скоростта на протичане на тези реакции и за възможното влияние на междинните метаболити върху здравето на приелия аспартам.

Негативни странични ефекти от аспартама върху човешкото здраве

Съществуват две мнения по въпроса. Според официалните власти в САЩ и ЕС няма данни, доказващи връзка между аспартама и страничните ефекти, за които го обвиняват противниците му – главно неправителствени организации на учени. Противниците на аспартама твърдят, че всекидневната му употреба води до поява на рак на мозъчната тъкан, мозъчни увреждания и лимфома.

Какво може да кажем за токсичността на метаболитите на аспартама?

Около 10% от аспартама се разгражда до метанол. Метанолът се преобразува във формалдехид.

Мнозина учени са убедени, че двете вещества са в твърде малка доза, за да окажат сериозен токсичен ефект. Освен това са натурални съставки в природата и могат да бъдат открити в много естествени храни. Други учени споделят, че влагането на аспартам в сокове или напитки, съдържащи етанол (алкохол) блокира конверцията на метанола, а последният е силно токсичен (причинява необратими увреждания на нервната тъкан).

Ужасна каша от изследвания. Това е краткото ми заключение по пътя към истината за аспартама (Е951) след близо седмици проучване на източници и изследвания. Разбира се, направих своя извод, но той може да не ви хареса. По-долу можете да го прочетете сами.

Какво може да кажем за токсичността на метаболитите на аспартама?

Формалдехид и метанол

Група експерти твърдят, че:

  • напитките, съдържащи етанол, спират преобразуването на метанола във формалдехид;
  • e доказано, че дори малки количества метанол, приемани продължително време, могат да доведат до хронично натравяне;
  • е доказано, че нивата на метанола и формалдехида в човешкия организъм са контролирани в ниски граници и рязка промяна може да доведе до хронично натравяне.

А ето и един от по-скорошните спорни резултатипрез 1998 г. екип независими учени в Испания провел изследване, в което било установено, че след приемане на аспартам образувалият се формалдехид се свързал с протеини и ДНК, произведени в черния дроб, мозъка  и бъбреците. Твърдят, че са намерили следи и в други органи. Изследователските групи на компаниите производителки твърдят, че това не е доказателство, поради непрекия начин на измерване на количествата формалдехид.

risu8i

Фениланин

В телата ни близо половината от аспартама се разпада до фениланин.

Тази аминокиселина сама по себе си е опасна преди всичко за хората, родени с малформацията фенилкетонурия, правеща невъзможно усвояването й. За всички останали тя не представлява сериозен проблем. Обсъжданията около фениланина са насочени до количествата, в които той влиза в кръвната плазма. Основните въпроси са свързани с това дали бързото усвояване на аспартама и влизането на голямо количество фениланин в кръвта поражда рискове за здравето.

Обикновено фениланинът, съдържащ се в храната, навлиза бавно в кръвта. Въпросите тук са:

  • влияе ли пикът на фениланина, внесен от аспартама на обичайните фениланинови нива в кръвта;
  • променя ли се количеството на фениланин, преминаващо кръвно-мозъчната бариера след фениланинов пик в кръвната плазма;
  • би ли повлияло по-голямо навлизане на фениланин след кръвно-мозъчната бариера върху синтеза на невротрансмитери в мозъка;
  • потенциално токсично ли е за мозъчната тъкан високото ниво на фениланин.

След провеждане на тестове върху животни група учени са убедени, че фениланинът, приет във вид на аспартам, може да предизвика пик в кръвта. Смятат също, че дори средно завишаване на фениланиновите нива в кръвта може да доведе до трайна промяна в нивата на невротрансмитерите. Също така са загрижени, че фениланинът може да бъде концентриран в мозъчните клетки до токсично ниво. Други учени твърдят, че фениланиновият пик в кръвната плазма е незначителен при употребата на аспартам до определени количества дневно, приети от тях за норма. Според тях няма значително завишаване на нивата на невротрансмитерите и фениланиновата концентрация в мозъчната тъкан, близки до приетите от тях прагови стойности. Истината е, че този въпрос все още не е добре проучен. Това е още една причина да сме подозрителни при консумация на аспартам, като следим за количеството на приема му за ден.

Аспартат

Около 40% от масата на аспартама се метаболизира до аспартат след усвояване в храносмилателния тракт. Аспартатът е натурална аминокиселина, която може да бъде приета с храната. Поради бързото й усвояване като част от аспартама обаче, тя предизвиква сериозен пик в кръвните нива на аспартат. Притеснителното тук е, че тази аминокиселина принадлежи към клас вещества, които в големи количества влияят на тялото като екцитоксини. За последните се смята, че проявяват силен токсичен ефект върху нервната тъкан.

Токсичността на аспартата в големи количества е доказана при животни, но въпросът с аспартама се обсъжда от друга гледна точка:

  • дали увеличените нива на аспартат в кръвта вследствие прием на аспартам са достатъчно високи, за да причинят невроинтоксикация и ако да, то дали е достатъчна една доза или процесът изисква време;
  • дали хората са така чувствителни към аспартата, както тестваните животни;
  • увеличава ли аспартатът токсичността на формалдехида;
  • мултиплицира ли се ефектът на екцитоксичността при комбинация от аспартат и глутамичната киселина (последната е продукт на мононатриевия глутамат).

Мненията отново са разделени на две. Докато една група учени смятат, че хората са чувствителни към аспартат, друга твърди, че е тъкмо обратното.

Светът на науката все още не е постигнал съгласие за вредата на окцитоксините.

Аспартил-фениланин дикетопиперазин (АФД)

Това е продукт на аспартама, който се получава при дълъг престой на подсладителя във водни разтвоои, съдържащи въглероден двуокис. Такива са всички безалкохолни газирани напитки. Част от представителите на световното научно съсловие откриват опасност в консуамцията на това вещество. Те твърдят, че има значителен риск в храносмилателния тракт да протече нитрификация, чиито продукти могат да доведат до поява на ракови заболавяния след преминаване на кръвно-мозъчната бариера. Други учени отричат подобна възможност или твърдят, че веществата ще са с незначително количество, както и че дори да има такива, те няма да преминат кръвно-мозъчната бариера, достигайки до мозъчната тъкан.

Защо е толкова трудно да се намери истината за аспартама?

Има две основни причини за разкола в научните среди по повод този така разпространен подсладител:

  • Първата причина е в липсата на достатъчно данни за канцерогенезата на нервните тъкани. Ракът е много слабо изучена болест.
    Навярно ще открием причинителите на повечето видове рак чак в края на това столетие. Ето защо дълго време ще се спекулира кое вещество представлява потенциална опасност и кое е безопасно.
  • Втората причина е в икономическите интереси и обвързаността им със света на науката. В САЩ, Европа и другите развити икономически съюзи се говори за понятието „частна наука“.Това са групи учени, които правят бизнес от откриване или интерпретиране на „платени истини“. Полза от този тип наука извличат преди всичко мегакорпорациите. 

Колко изследвания са правени досега и какви са резултатите?

Ще се опитам да отговоря на въпроса. Успях да науча крайните заключения на около 166 изследвания, проведени върху аспартама  в периода 1976 – 1998 г.

От всички тях, 74 са спонсорирани от корпорации, произвеждащи аспартам, а останалите 92 от независими огранизации. 100% от всички корпоративно финансирани изледвания имат потвърдена безопасност на продукта.

92% (84/91) от независимите изследвания съобщават за поява на проблеми вследствие консумация на аспартам. От седемте неспоносорирани изследвания, ненамиращи вредни страни при употреба на аспартам, шест са проведени от американската администрация по добавки в храните и едно е публично писмо с явно „поръчков“ характер.

Относно по-горе споменатата администрация, която одобрява добавянето на аспартам в сухи храни на територията на САЩ през 1981 г. ще спомена само, че директорът й по онова време успява да наложи мнението си след дълга борба.

Точно три месеца след този му успех да издейства премахване на забраната за влагане на аспартам в напитки, директор Хъл Хейс приема пост на консултант по разплащанията в компания, притежавана от собственика на патента за аспартам в САЩ.

Източник: bb-team.org

Ето някои от продуктите, в които се намира аспартам, като в повечето от тях не е отбелязан на опаковката: – безалкохолни напитки – дъвки без захар – какаови смеси – подсладено кисело мляко – мултивитамини – напитки с кофеин – сокове – разтворими чай и кафе – сосове – бързи закуски.

Някои продукти на българския пазар, които съдържат АСПАРТАМ – Е951:

1. Coca-Cola Light;
2. Газирана вода “Горна Баня” със свеж дъх на лимон; 3. Mентови дражета “Fisherman; Friends“;
4. Дъвки “Orbit“
5. Дражета и дъвки “Mentos“;
6. Разтворими напитки “Танг” и “Степ“;
7. Дражета, бонбони и дъвки “Winterfresh“; 8. Диетични вафли “Стокси”.
9. Бонбони “Orbit Drops“;
10. Coca-Cola Blak;
11. Бонбони за гърло “Propolki”/”Прополки”;
12. Лимонада Мания;
13. Напитки Дерби;
14. Енергийна напитка Pitbull;
15. Енергийна напитка Bulldog;
16. Плодова напитка “Party”;
17. Дъвки “Витаголд” / “Vitagold”;
18. Боза “Бомакс”
19. Кока кола към суб-марката на Billa – Clever;
20. Лекарствен препарат (перорален разтвор) VOLTFAST;
21. Детски мултивитамини „Марсианци“;
22. Пепси кола лайт, Pepsi Cola light;
23. Плодова напитка “COSTA” с вкус на касис;
24. Серия газирани напитки лайт (light) на Флорина (Florina) “Амигрен” – за лечение на мигрена. Има го и в сладоледа на Mr.Sweet ZERO Аспартам има и в разтворимият Витамин C на фирмата “Адитива” в чипс Ruffles. разтворимите витамини VEGAS. И в разтворимите напитки TANG, STEP MAX в плодов нектар Arriva – праскова. В Грипекс Хот Актив разтворимо, лекарство за лечение на симптомите на грип и простуда Аспартам има и в разтворимите мултивитамини SupraVit в Nootropil Sachets от 2400 mg в разтворимите витамини на Мегавит в Оспамокс – 1000 mg в газираните напитки Агрита в горещата напитка от бъз “Cevitt” 300 мг. с витамин С на фирма HERMES в състава на “Stop acid” – лекарство за стомашни киселини в прахчета “Дона”, които се използват за лечение на ставни проблеми Има го във витамините “Supradin” Бонбони за смучене HALLS /Холс/ с Витамин C. ментови бонбони Winterfresh. Витамини за смучене Sanostol за деца и възрастни ЕФЕРЕСЦЕНТНИ (РАЗТВОРИМИ) ТАБЛЕТКИ КИНДЕРВИТАЛ – ЧАЙКА ФАРМА Има го в “Тантум верде пи” (таблетки за смучене за болно гърло). ВАФЛИ ФОКУС ЗА ДИАБЕТИЦИ витамин С – 1000 мг на АДИТИВА Дъвки Airwaves Дъвки Alldent, произведени за магазини ПениМаркет. Студен чай Nestee.

2 thoughts on “Аспартам – наистина ли е канцерогенен?

  1. За всички, който не четат упътванията на лекарствата, аспартам се съдържа и в някои детски сиропи за кашлица-например в Ердомед

  2. Други важни факти около историята на Аспартам-а

    Компанията за която е работил Джеймс Склътер /G.D. Searle & Company/ е собственост на Монсанто от 1985 г. нататък. Нутрасуит излиза на масовия пазар след 1995г.

    какво е Монсанто? – http://nookofselene.wordpress.com/2010/03/04/monsanto/

    Хората по високите етажи на FDA са пряко свъзани с Монсанто /и обратно/ във всеки момент от историята на тези две корпорации.

    Прочети също:

    Donald Rumsfeld and the Strange History of Aspartame / http://huff.to/V5Wti0/

    Aspartame, Monsanto, Plus Rumsfeld Equals A Recipe For Killer Coffee / http://bit.ly/V5Wy5q /

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s