Бойко Методиев Борисов

Роден е на 13 юни 1959 г. в село (днес град) Банкя.

Баща му е Методи Борисов, а майка му е Венета Борисова.  294640_341350979286459_1369462437_a

През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин лейтенант в специалност „Противопожарна техника и безопасност“. Същата година постъпва на работа в Софийско градско управление като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава дисертация на тема „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“. От 1982 г. до 1990 г. работи на различни служби в МВР.

След 1978 г. се занимава активно с карате, и през годините работи като треньор на националния отбор на България по карате, както и като съдия на международни срещи по карате.

През 1990 г. напуска системата на МВР, отказва да се деполитизира и остава член на БКП. През 1991 г. основава частната охранителна фирма „Ипон-1“ ООД, която осигурява охраната и на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. „Ипон-1“ членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията.

През 2001 г. е назначен на длъжност „главен секретар на МВР“ и е повишен в чин „полковник“ от МВР. В началото на 2002 г. му е присъдено звание „генерал-майор“ с Указ на президента Георги Първанов, а през 2004 г. е удостоен със звание „генерал-лейтенант„.

УЧАСТИЕ ВЪВ ФИРМИ:

1. Ипон-1″ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. „Раковски“ 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.

2. „Ипон-2“-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова Карагьозова.

3. „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул.“Гечкенли“ 4. Съдружници и управители – Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор – Младен Георгиев.

4. „Интербулпред“-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул.“Г.М.Димитров“, бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите – Бойко Борисов, Евстати Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.

5. „Тео Интернационал“-АД, Бургас – до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов „Пашата“. Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.

В периода 1994–1997 „Тео интернационал“ е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо“ и „Мелник“ във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев – пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.

6. „Джи енд Би травъл къмпани“, регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, „София Делта“-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел „София“ за 595 млн.лв. (8,5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.

7. „Прахайм“-ООД – Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и „Прайм инвестмънт тръст“(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.

8. „Будоинвест“-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)

9. „Би енд Пи Комерс“-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. „Любен Каравелов“ 83, ет. 2. Съсобственици – Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.

10. „Цебра“- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.

11. Ти Би Ай – 97″. Съдружници – Бойко Борисов, Тодор Толев.

12. „Сириус-2“- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.

13. „Химтекс“- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина.

260514_341351772619713_677950522_n

Красна поляна 2007 г. – Бойко Борисов и Дон Цеци

БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ

1. Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена.

Баща й – Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния).

Майка й – Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в „Кемисол“- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти.

Тя има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев).

До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство.

В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ.

След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество „Инко“. По същото време следва и в УНСС, специалност „Международни икономически отношения“. Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи“ (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес.

260514_341351772619713_677950522_n

1.Участие във фирми и други стопански организации:

a` „Бентонит“ – Кърджали (собственост на СИБанк – пряко и чрез офшорни фирми) – собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”.

a` „Консорциум каучукова индустрия“- АД, София – член на Съвета на директорите;

a` „Ай Ти Пи – България“- ЕООД – собственик и управител;

a` „Интерпрайм тобако“- ООД – съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.

a` “Ипон-2″-ООД – съсобственик;

a` “Прахайм“-ООД – Червен бряг – съуправител;

a` „Цебра“- ООД (която от своя страна е съдружник в „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ – ООД) – съдружник;

a` „Сириус-2“- ООД – съсобственик;

a` „Химтекс“- АД – член на Съвета на директорите

„Трол“, Лихтенщайн (офшорна фирма) – управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на „Ипон“;

председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИ Банк.

От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИ Банк. Договорено е на среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов.

На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.

2. Бизнес-партньори:

Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1″ ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ „Подкрепа“ „Елтекс холдинг“. Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с „Отворено общество“ и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на „Солекс“ – с. Петърч – един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.

Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.

Васил Калугеров, съдружник в „Ипон – Агенция за сигурност и охрана“ ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в „Ипон“. До 1999 год. е съдружник в „Россия.Ком“-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във „Флай инс“-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от „БИУМ-99″-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул.“Карнеги“ 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в „Ипон“ понастоящем е чрез „БИУМ“.)

Младен Георгиев, управител на „Ипон – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор „Автотранспорт“ в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор „Вътрешен тероризъм“ – ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в „Ипон“ и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.

Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал“-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан“. През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци. През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел“. Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков – тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)

Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на „Интербулпред“ АД и съдружник в „Джи енд Би травъл къмпани“(чрез „София Делта“-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.

Димо Генчев Кръстинов, член на СД на „Интербулпред“ АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.

Чавдар Антонов Чернев, член на СД на „Интербулпред“ АД и съдружник в „Джи енд Би травъл къмпани“ (чрез „София Делта“-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. – охраната на ресторант „Ла Страда“ във ВС „Дюни“ открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.). Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов Чернев, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.

Румен Гоцов Николов („Пашата“), член на СД на „Интербулпред“ АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на „Интербулпред“-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в „Интергруп“ (на „СИК“), „Интерпетролеум“, ЗК „Спартак“, „Ин- 80“, „Сенатор-ПМ“, „Ай-Джи-ЕМ“- АД, „Цебра“- ООД, „Тео интернационал“- ООД, „Ремекс“- ООД и др. Шеф на фирма „Омега- 93“, собственик е на „Арена- 95“. Според публикувания през януари 1998 год. списък на „кредитните милионери“, „Тео интернационал“- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1,27 млрд.лв.;

Живко Делчев Делчев, съдружник в Ипон-1″ ООД и „Цебра“ ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: „Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК“ и „Интергруп“ АД.“ Всъщност освен „Интергруп“ и „СИК“ в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал“ на Рахмат Сукра, „Омега“ на Румен Николов – Пашата и др. Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев – Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки – тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка. При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г.“)

Алипи Алипиев, управител на “Прахайм“ ООД – Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.

Румен Цанков Цветков, съдружник в „Будоинвест“ ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма „Реал“, която е собственост на „Мултигруп“ и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.

Алексей Илиев Петров, съдружник в „Будоинвест“ ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, „Българска национална федерация карате“ и „Гражданска самозащита“. Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт. Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества „Аполо и Болкан“, ЗК „Спартак“ и ЗКА „Левски Спартак“. Участва в управата на „Лев интеркорпорация“, „Квон България“, Спартак-холдинг, „Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.

Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;

Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на „Химтекс“- АД. Ръководил „Макском холд“ (фирма – кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата „Елитбанк“, близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.

Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай – 97″. Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия началник служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма „Норд“ ООД. Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев – член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.

294640_341350979286459_1369462437_a

3. Доверени служители в системата на МВР и спецслужбите:

О.з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазва пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали.

С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.

Ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по „стопанска линия“ в РУ-МВР – гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с „непълно служебно съответствие“. Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите „Тракия“ и „Хемус“. Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев „Барона“ и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба „Инспекторат“ – МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:

·        Иван Илчов – началник митница;

·        Боби Соколов – началник ГКПП;

·        Николай Стефанов – зам.началник РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);

·        Христо Ангелов – началник РГС.

Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов – директор на РМД-София, а Николай Стефанов – на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% – на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.

Ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ („баретите“) през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас – ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 – 1997 г. е директор на СДВР. Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма „ЛУКома“ на „ЛУКойл-Нефтохим“, чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.

Полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС – 04 отдел, „немското“ отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма „служба за родината“, няма „България“, просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор „Б – 02“ от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства. Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година`2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков – бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.

Полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР. (При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР – началник отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели – GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).

Полк. Стоян Велчев – зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров – зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба „Полиция“ в РДВР – София окръг). Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление „Криминална полиция“ в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. – подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).

Полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая „Белите брези“. Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба – ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;

Полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев „Богровеца“, занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”.

След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на „Ипон“ често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност – Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията и секретар на МВР).

294640_341350979286459_1369462437_a

Григор Лилов

Тайният проект Бойко Борисов

Така се нарича документалният труд на журналиста Григор Лилов, автор на още няколко книги, посветени на криминалния преход в България. Григор Лилов, за разлика от други автори на сензационното четиво, се придържа към историческата истина, работи с документи, свидетелство за което са публикациите му с данни за най-обогатилите се българи през последните двайсет години. Така че Григор Лилов е една от гаранциите за достоверността на неговите публикации. „Тайният проект Бойко Борисов” се появи от печат преди няколко месеца, през последната четвърт на 2009 г., като издание на „Кайлас” ЕООД. Книгата бързо придоби популярност не само в столицата, но и в страната. Този интерес е закономерен. Бойко Борисов е премиер, неформален лидер на управляващата партия ГЕРБ, любимец на нацията, неговата фигура е обвита с тайнственост като човек от зоната на здрача, на неосветените пространства на властта: личен охранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, интимен приятел на най-богатата българка-олигарх Цветелина Бориславова, всекидневен персонаж на родните медии. Освен това Григор Лилов умее да пише интересно, остро сюжетно, да строи разказа си върху факти от близкото минало, да свързва отделния епизод с логиката на националното ни развитие.

Според Григор Лилов историята на прехода се състои от поредни политически проекти – все едно дали се отнасят до възхода на СДС, на Георги Първанов, на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев. Днес, както подчертава авторът, се реализира проектът Бойко Борисов. Ценното в изследването е, че се проследяват генезисът на проекта, фактическите му координати, действащите лица в него, целите и силите, които го моделират и играят ролята на кукловоди. Григор Лилов настоява, че версията за късметлията момче от народа, за възхода на мъжа-Пепеляшка, за внезапната му и едва ли не магически сътворена кариера си е чист блъф. Документалистът твърди още, че Бойко Борисов е продукт на бившата номенклатурна класа, която превърна своята политическа власт в икономическа и възприе нова идеология, защитаваща социалните интереси на нейните представители като неокапиталисти, врагове на истинската лява идея.  

Легендата

Григор Лилов подробно се занимава (още в началото на книгата) с произхода на Бойко Борисов. Според него творците на проекта Бойко Борисов са решили, в хода на пропагандата, да акцентуват на антикомунистическите корени на Бойко Борисов, и то въз основа на достоверен факт – по майчина линия Бойко Борисов произхожда от семейство Войнови, близко до земеделската партия. Бащата на майка му (според Лилов – прадядо на Б. Борисов!), кметувал в село Хераково, Софийско, е изчезнал след 9 септември 1944 г. Относно мотивите съществуват редица предположения, едни от тях с политическа окраска, други с битов характер. Парадоксът обаче е в това, че същата фамилия Войнови прави сериозна кариера след 1944 г. (от тази фамилия е началникът на Националната противопожарна служба ген. Кирил Войнов), възприема поведение да сътрудничи тясно с комунистите. Въпросът, който все още няма отговор, е защо Бойко Борисов, чийто прадядо (според Гр. Лилов) е „ликвидиран”, без проблеми е приет в редовете на БКП. „Без спънки прави блестяща кариера точно в тези факултети, които се оказват абсолютно забранени за него. Сбогува се със званието „курсант” в тях, но получава званието техен преподавател и ръководител на катедра”. (Гр. Лилов) Зададеният от автора въпрос е в известен смисъл риторичен, тъй като той отговаря на него чрез информация за кариерния напредък на фамилия Войнови, която претърпява коренна еволюция чрез съучастието си във върховете на комунистическото управление. За да постъпи и завърши елитната школа за кадри на ДС и милицията в Симеоново, Бойко Борисов притежава още един атестат – бащата, полковника от софийската противопожарна служба Методи Борисов. По линия на бащата Бойко Борисов произхожда от комунистически род, доказателство за което е, че Методи Борисов е от най-доверените номенклатурни кадри на ГК на БСП-София. Ровейки се в софийските потайности от биографията на Бойко Борисов отпреди 10 ноември 1989 г., Лилов разказва за случая с авиокатастрофата край София, в която мистериозно са замесени и ген. К. Войнов, и „новобранецът” Б. Борисов. Според автора формирането на Бойко Борисов зависело не само от този злополучен случай и политическите игри зад него, но и от установените връзки на Бойко със състезатели по борба от онзи период: по-късно те ще циментират физиономията на известните борчески групировки от 90-те години. За бореца-каратист Бойко Борисов мненията са полярни. Едни от колегите му дават положителна оценка, докато треньорът му Валери Найденов споделя, че го изгонил от школата по таекуондо заради „клюкарство, лъжи и интриги”. Според същия треньор Бойко получава черен пояс, както и останалите си награди, не заради спортни успехи, а „заради приноса си в развитието на каратето и на спортен клуб „Ипон”. Черният пояс и седмият дан му ги дава бъдещият ръководен бос на групировката СИК Румен Николов–Пашата, който му е „дългогодишен авер”. Треньорът добавя, че „за жалост като трениращ Бойко показваше страхливост!” Попадането на Бойко Борисов във ВИПОНД (Висшия институт за подготовка на офицери по сигурността) Гр. Лилов дефинира като „златен шанс” за момчето от Банкя. Тук Бойко защитава кандидатска дисертация „Психо-физическата подготовка на оперативния състав”, взема участие след това във възродителния процес като офицер от органите на сигурността (по пожарна защита). Бойко Борисов, който днес иска забрана на БСП, напуска органите на МВР заради тяхната деполитизация след 1989 г., и защото не е съгласен с преименуването на БКП в БСП (званието комунист за него е било свещено!).  

Кои са кукловодите?

Според Григор Лилов гърбът на Борисов се пази от икономическо-финансовата групировка „Глобална България”, създадена в началото на 21 век за вземане на властта у нас. Не Бойко Борисов, а личностите, които фигурират в състава на „Глобална България”, са действителните ръководители на настоящето управление на ГЕРБ. В „Глобална България” ключова се оказва функцията на интимната приятелка Цветелина (Цвети) Бориславова. Лилов документално доказва как връзката й с Бойко Борисов има преки политически и икономически проекции. „Глобална България – пише авторът – е организация с идеална цел. Тя се схвана като контрапункт на обединението на олигарсите у нас – клуб „Възраждане”. Тя му осигури услугите на едни от най-добрите политолози у нас. Чрез нея Бойко Борисов получи контактите си с влиятелни международни среди на Изток и на Запад”. В групировката участват „ръководителите на най-сериозните финансови институции – „СИбанк”, „Булбанк”, „Българо-американската кредитна банка”. В списъка са босове на клоновете на могъщите руски компании „ЛУКойл” и „Газпром”, тежката медийна артилерия на Мърдок bТV, всекидневниците „24 часа” и „Дневник”, седмичникът „Капитал”, най-голямата рекламна агенция „Крес” и структурите на „Отворено общество”. Авторът на труда отбелязва, че „Глобална България” е продукт едновременно на КГБ-ФСБ и на ЦРУ, че в тази формация направляващи са интересите на „СИбанк”. „Глобална България” създава подозрителни контакти с офшорки, съюзени със свободната икономическа зона на американския щат Делауер. Което от своя страна изразява и интересите на милиардера Джордж Сорос. Според Лилов не бива да се подценява участието в проекта на бившия премиер Иван Костов по линия на финансовия му приятел Славчо Христо и „Булбанк”. В проекта вземат участие Валентин Златев от „Лукойл-Хелиос”, „24 часа”, структурообразуващи банки – „всички те са опора на премиера ни”. Лилов доказва, че първата задача на създателите на проекта е била Бойко Борисов да овладее кметския пост в София, а след това да щурмува министърпредседателското място.

294640_341350979286459_1369462437_a

Лидери на управляващата партия си избират студентки в Свищов.

Цветелина Бориславова (Цвети)

В днешното управление, в неговото стратегическо насочване, както проличава от книгата, Цветелина Бориславова е с по-важно управленско предназначение от Бойко Борисов, тя е „мъжкото” момиче, „може би е далеч по-мъжко от самия Генерал”. Трябва да се проумее, че красотата й се съчетава с остър ум, с висок интелект – черти, които не са присъщи на партньора й. Цветелина Бориславова, по подобие на Бойко Борисов, произлиза от комунистическо семейство, свързано с дипломацията, а по всяка вероятност и с органите на сигурността. Тя получава солидно образование, което рязко я отличава от гореспоменатите шампиони по карате. Владее четири езика, притежава дипломи на Софийския университет и на Института по национално и световно стопанство – международни и икономически отношения. Бивша снаха е на кандидат-члена на политбюро на БКП Иван Абаджиев. Баба й, еврейка, приема християнство в Одрин: от Цецилия се прекръства на Цветелина.

260514_341351772619713_677950522_n

По-интересни са икономическо-финансовите дейности на Цветелина Бориславова, с галеното име Цвети. От 1985 г. тя работи във фирма на научно-техническото разузнаване „Инко”, занимава се „с редица от най-важните развойни проекти с кражби на ембаргови технологии от Запад – „Нева”, „Монблан” и ПР 797”. През 1989 г. – пише Гр. Лилов, – тя става представителка на дружеството „Spea” – „втората по големина фирма в Европа за производство на електронни тестери, с които се проверяват електронните платки”. Днес Цветелина е голям и влиятелен собственик. Притежател е на активи от 323 милиона лева за 2008 г., придобити главно след 2000 г. (след като проектът Бойко Борисов започва да действа). Според други източници капиталът й надхвърля 500 000 000 лв. Цветелина е основен акционер в „СИбанк” (един от първите актове на новото правителство на Б.Б. беше да предостави на „СИбанк” прибирането на сумите от транспортните винетки). Показателно е, че Цветелина Бориславова също поддържа делови връзки със СИК и неговата емблематична фигура Румен Николов–Пашата. Освен това „тя има фирма с непопулярния, обаче много влиятелен и високопоставен в тези среди Живко Делчев. Случвало се е да върти бизнес с емблематични за медиите фигури, като например бившата барета и съветник в ДАНС Алексей Петров и други знакови лица”. (Гр. Лилов) Ще подкрепим данните за икономическото и финансово могъщество на Цв. Бориславова с цитат от книгата: „Днес тя е един от собствениците на СИбанк – запази си 22,5% от капитала й, след като я продаде на исландския милиардер Тор Бьорголфсон и на белгийската група „КВС”. Има дялове в 26 фирми, управител е на 7, косвено участва в още 32. Собственик е на 99% от инвестиционния фонд „Си Ес Ай Еф”. Чрез него Цветелина Бориславова владее зимния курортен комплекс „Пампорово”, апартаментни комплекси в Банско, строи банково сити на площ от 25 дка на бул. „Цариградско шосе” в столицата (на мястото на „Балканпрес”) и търговски парк от 40 дка до централна гара. В отчетните документи са посочени активи от 323 млн. лв. за 2008 г. Заедно с дела в банката, различни други институции и дяловете във фирмите, макар и жена, тя се нарежда в първата петица на най-богатите мъже на България”. Няма да се спираме върху описанието на любовната връзка между Цветелина Бориславова и Бойко Борисов. Поразително е обаче, че срещу Цветелина се извършват два атентата. По щастливо стечение на обстоятелствата тя остава жива. Авторът подчертава друго: тогава се извършва разчистване на сметки между групировките на криминалния преход: Цветелина и нейният възлюбен Бойко Борисов са звена от функционирането на порочния преходен модел. Интересно е и друго заключение на Григор Лилов: според него групировката ТИМ (в момента най-могъща у нас) има нещо общо с единия от атентатите, макар сега да подкрепя правителството на Бойко Борисов. Намесват се като предполагаеми организатори и лидерите на групировката ВИС – конкуренти на Бойковата групировка СИК. Едва от този момент Бойко Борисов – продължава разказа си авторът – „за първи път се лиши от дискретната опека на Андрей Луканов, застрелян на плочника пред дома му и можа да заиграе относително самостоятелно. Навремето Карлович беше „монтирал” гарда като охранител на Тодор Живков с идеята да има информация за действията му”. Вероятно смъртта на могъщия покровител Луканов, опасните връзки на Цветелина с чужбина и невъзможността да бъде купена евтино, са причина за атентата. „Според добре информирани лица – пояснява Лилов – ипонджиите и структурите около финансистката активно са участвали в заверата срещу червеното правителство (това на Жан Виденов – б. Н.З.). „Змии отгледахме в пазвите си” – кълнели ги до гроб бойните им другари от БСП. Такива неща не се забравят, нито се прощават… И рано или късно, но почти винаги изплащат.” Вторият атентат се извършва през 2004 г. (първият през март 1997 г.), когато Цветелина и Бойко са в разгара на топлите си отношения с Иван-Костовия ресторантьор Славчо Христов. Според Гр. Лилов вероятно втори атентат не е имало, а цялата тази история се използва за пиар на бъдещия Мъж на годината и любимец на медиите Бойко Борисов. Същевременно авторът допуска следващото убийство, на сикаджията Дмитрий Минев–Руснака, да е било отмъщението на Бойко (ако атентатът действително се е осъществил). „Някои анализатори сочат, че Димата-Руснака и бил свитнат точно заради опита за покушение срещу половинката на Бойко Борисов. Не само много е знаел, но е бил посредникът в тази деликатна финансова, подземно-властова операция”. (Гр. Лилов) 

260514_341351772619713_677950522_n

На „ти” с мутрите

Григор Лилов разказва, че Бойко Борисов още след 90-те години „е събирал борчовете предимно „со кротце и со благо” – без писък на спирачки от джипове и чупещи костите бухалки”. Но случвали се и гафове. Така станало с убийството на шефа на Клуб 777 Антон Димитров. На съд за покушение бива изправен Райко Райков – „33-годишният президент на филиала на „Ипон” със собственици Бойко Борисов и Цветелина Бориславова. Райко Райков е убиецът (заедно със свои „авери”) и на хасковския бизнесмен Ангел Петров. Вместо само да го сплашат, „биячите го усмъртили, счупвайки гръдната му кост и захвърлили трупа в язовир до село Светлина”. Дават се още няколко примера с издънки на служители на „Ипон”, работили като изпълнители на мокри поръчки на мафията. Заради такива тъмни случки от зората на прехода списание „Конгрешънъл Куотърли” – САЩ, през 2007 г. публикува статия под надслова „Близък съратник на известни гангстери”. В тази статия се твърди, че Бойко Борисов се опитва „да неутрализира” групировки, които му съперничат (като тази на Васил Божков); че неговата омраза с Алексей Петров, но и с предишни другари като Младен Михалев–Маджо и Румен Николов–Пашата е прераснала в открит конфликт; че Алексей Петров имал подкрепата на бившия посланик на Израел Давид Коен; че пропагандата предприела редица стъпки, за да отклони общественото внимание от „предполагаемото участие на Бойко Борисов в корупционна схема, свързана с приватизацията на тютюневия монополист „Булгартабак”. В списанието се казва: „Когато Борисов бе шеф на полицейските служби, на съд бяха изправяни само дребни гангстери, докато бившите му партньори просперираха, а техните конкуренти бяха избивани систематично”. „Той е бивш партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България”. Навремето Борисов отрича яростно тези твърдения. Но след изборната победа на 5 юли 2009 г. лъсва истината, разкриват се и имената на тайните съюзници: „Но след този текст Генерала направи ГЕРБ, победи на изборите и веднага се съюзи с върлия си гробокопач Иван Костов. Зад гърба им е бившата Българо-руска инвестиционна банка на убития олигарх Емил Кюлев, преименувана при костовия ресторантьор и довереник Славчо Христов на „Стопанска и инвестиционна банка” и накрая пак преименувана при приятелката на Бойко на „СИбанк”. Пред тях е легионът на депутатското войнство – мнозинството, гарантиращо Властта”. (Гр. Лилов) В същото време „Ипон” расте и богатее, превръща се в най-силната охранителна фирма. „Ипон-1” ООД понастоящем охранява „нефтопровода и всички пласментно-снабдителни бази на ЛУкойл; „Големите български мелници”; завод „Камбана”; Свободна безмитна зона – гр. Бургас; „Елхим-Искра” – гр. Пазарджик; „Химмаш” – гр. Хасково; винозаводите и резиденциите на „Домейн Бойар”; завод за преработка на растителни масла „Прима М” – гр. Велико Търново; „Софарма”; „Бентонит”; „Монек Юг” – гр. Кърджали; „Транс Инженеринг” гр. Кърджали; „София БТ”; „Деспред”; „Ливел”; инкасото на Мобил Тел. Фирмата охранява специални сгради като „Интерпред Световен център”; спортни сгради и зали – „София”, „Фестивална”, „Универсиада”… спортен комплекс „Славия – 1913” и други”. (Гр. Лилов) Споменати са още обекти: хотели в „Златни пясъци”, „Слънчев бряг” и Пампорово, банката на СИК, Общинска банка, Националната банка на Гърция, къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов–Маргина, Младен Михалев–Маджо и пр. Според Лилов не е случайно, че по време на кметуването на Бойко Борисов са били толерирани фирмите за чистота „Волф” и „Дитц”. Интересно е, че Георги Крумов, собственикът на „Новера”, е бил в обща асоциация с Цветелина Бориславова, сдружение, в което попада и шефът на „Главбулгарстрой” Симеон Пашов.  

Странни съвпадения – мутри и бизнесмени

В книгата се описват много случаи на „нерегламентирани” връзки на Генерала с мутри и съмнителни бизнесмени. В част от епизодите „герои” са български граждани, в други – чужденци. За Пашата стана дума, но Гр. Лилов продължава тази „сага”. Пашата от СИК и Бойко от СИК въртели общ бизнес в три фирми – „Интербулпред”, „Цебра” и бургаската „Тео интернешънъл”, а приятелката Цвети „била съдружник на Пашата в „Интерпрайм табако” – АД. Той е участвал в него чрез своето дружество „Арена”. Другата „спорна фигура” е Живко Делчев Делчев, считан за истински кръстник на нашенските мутри. Той е един от основателите на „няколкото фирми, назовани „Ипон”. Държал е съдружието на СИК „с Рахман Сукра, който е ключова фигура в сикаджийската банка ПИМБ. Когато скандалът около групировката стигна до небето, банката се прекръсти на „Унибанк”. После отново се прекръсти на „Jnternational Asset BANK”. От времето, когато Бойко Борисов, Пашата и Алексей Петров създават обща фирма (това се случва след 1989 г.), Бойко Борисов влиза в доверителни отношения с ген. Чавдар Чернев – някогашен шеф на Софийското градско управление на МВР, а сега бизнесмен, както и с търговеца от ИНТЕРПРЕД Манол Манолов. В „Тайният проект Бойко Борисов” детайлно се осветляват и друг тип кореспонденции на Генерала с подземния свят. Според автора симптоматичен е сюжетът на връзките на Бойко Борисов със сръбския мафиот Сретен Йосич и съответно с Будомир Куйович. 

260514_341351772619713_677950522_n

Самовластник под чужда диригентска палка

Григор Лилов с много факти показва как тайният проект Бойко Борисов има чуждестранни и български кръстници. За конструкторите на проекта от значение е не толкова политическата    ориентация на субекта, колкото неговата властова позиция за защита интересите на групировката, която го е издигнала. Границата между официализиран бизнесмен и мафиот (гангстер) се оказва  размита и преливаща се. И понеже стратегията се определя от други личности, на Бойко Борисов се предоставя „приятното” право да блести от телевизионния екран, да черпи с пълни шепи от мимолетната слава, да става фаворит на жените и модните издания, да изобразява себе си като завършен автократ. Така той назначава за началник на фонд „Земеделие” дъщерята на свой колега – пожарникар, Калина Илиева. Тя, както ни уверява Лилов, след осемгодишно пребиваване в Берлин, завършва университет, какъвто няма – Университета за техника и икономика. Това, оказва се, било висше училище по приложна икономика с курс на обучение 18 месеца! Вероятно назначението й е резултат и на това, че Калина Илиева „е добра, ама много добра позната на представителя на ОЛАФ у нас – Арно Хайнен”. Специален дял от книгата представлява визитната картичка на кръга Емил Кюлев. Според Гр. Лилов този кръг е в основата на тайното властово съдружие, което насочва дейностите на премиера Борисов. Това са банкерът Иван Искров, министърът от тройната коалиция Даниел Вълчев, съветникът на президента Петър Стоянов – Красимир Ангарски, Георги Прохаска – съветник на „синия” Александър Божков и др. Не е ясно защо в книгата на Гр. Лилов не се отбелязва възловата роля на главния икономико-финансов и медиен поддръжник на Бойко Борисов, агресивният член на групировката „Глобална България” Иво Прокопиев, заедно с медийния му изпълнител, политолога Иван Кръстев. Това съзнателен пропуск ли е? При всички случаи Гр. Лилов съсредоточава анализа си върху банката, която оглавява Кюлев – БРИБ. Той смята, че тази банка е своеобразен мост между интересите на Вашингтон (мондиалистите) и на Москва (кръга на Елцин). Тази банка, както настоява авторът, е била двигателят на януарските събития от 1997 г. против управлението на премиера Жан Виденов: „Януарският „бунт” стартира като отдушник на справедливия гняв на ограбения български народ на 3 януари през 1997 г., ескалира с атаката на борческите отряди над парламента на 10 януари и се увенча с пълен успех на нашата колониална олигархия и с пълна загуба на въстаналия народ. Победи олигархията. И то точно крилото на мондиалистите.” С оглед на подготовката на тази „победа на олигархията” Стефан Софиянски, в навечерието на събитията, пътува до Москва, „в компанията на Емил Кюлев, Евгени Бакърджиев и Асен Агов”, а „за Вашингтон замина Иван Костов и пълномощникът на Кюлев в БРИБ Красимир Ангарски”. Авторът на книгата сочи отделни групировки, кръгове и имена на хора, които той счита за акушери на проекта Бойко Борисов. С повод или без достатъчен повод, открива в руско-израелския магнат Михаил (Майкъл) Чорни фигурата на кукловода. Споменават се кръгът „Монтерей”, кръгът „Банкя”; намесват се имената на Славчо Христов, на Диана Дамянова, на Ахмед Доган, на Валентин Златев; на „Бойковата министърка Румяна Желева”; на „премиерския съветник Светослав Спасов”; на „медийната императорка Ирена Кръстева”; на Десислава Такева, близка до ТИМ; на личности, „внедрени” при генерала, като Цветан Цветанов; на Трайчо Трайков, като издънка на рода Георги Трайкови; на фондация „Ханс Зайдел” от Федералната република („фондацията е на баварския Християнсоциален съюз в Германия”). Тази фондация е всекидневният координатор и ръководител на постъпките на премиера Борисов. Тя осигурява покровителството на вътрешния министър на Бавария Гюнтер Бекщайн, а същевременно е „каналът” на свръзка с американските твърдоглави политици и бизнесмени. Макар Емил Кюлев и неговият кръг да се определя в книгата като основен генератор на форсираното издигане на Бойко Борисов в политиката, Гр. Лилов намира за уместно да вметне, че и Кюлев е брънка, макар и важна, от тайния проект за криминализиране на българския преход. Ето един цитат: „Кюлев-Банкера, също като Генерала го подготвяха за властова кариера. Първата крачка беше налице – съветваше президента Първанов. Финансистът се спрягаше като негласния кандидат за премиер, когато го убиха. Не измина година време и изгря звездата на Бойко Борисов за политик. Още повече, че самият той е бил съдружник заедно с Цветелина в „Прахайм” ООД, като приятелката му е била управител. В тази фирма другият съдружник е „Прайм Инвестмънт тръст”. Тази компания е основният акционер в банките, през които е преминал Емил Кюлев. И в момента банкери, работили при него, се намират на висшите етажи в ръководството на „СИбанк”. Олигархът Емил Кюлев беше българската кукла на чуждестранния олигарх Майкъл Чорни. Но и след смъртта на родната кукла кандидатите за нови кукли се наплодиха.” В книгата, за съжаление, се срещат и някои свободно интерпретирани факти и обстоятелства. Понякога авторът се поддава на сензационни съобщения за криминалния живот у нас през десетилетията на прехода. За нас обаче са от значение не тези отклонения от строгата истина, а подредената биография на Генерала, изнесената информация за тайния проект Бойко Борисов. 

260514_341351772619713_677950522_n

Бизнес интересите на Бойко Борисов и Цветелина Бориславова

На финала на „Тайният проект Бойко Борисов” Григор Лилов е подредил в таблица участието на Бойко Борисов (и Цветелина Борисова като негов патрон и съпритежател на капитали) в различни фирми. Участието на Бойко Борисов във фирми следва този ред: „Ипон-1” ООД от 1991 г.; „Ипон-2” ООД в края на 1992 г. (съсобственик е Цветелина Бориславова по направление химия и фармацевтика); „Ипон-Агенция за сигурност и охрана”-ООД от 1998 г.; „Интербулпред”-АД от 1997 г. (в нея участват Чавдар Чернев и Румен Николов–Пашата); „Тео Интернационал” – АД Бургас (член на съвета на директорите е Румен Николов-Пашата). През 1994-1997 г. тази фирма „е уличена в производство на фалшиви цигари „Малборо” и „Мелник”; „Джи енд Би травъл къмпани” от 1994 г. – „свързана със СИК”; „Прахайм” – ООД, Червен бряг, от 1996 г. Бойко Борисов и Цветелина са съдружници в тази фирма за производство на сапуни и миещи препарати; „Будоинвест” – ООД; „Би енд Пи Комерс” от 2001 г.; „Цебра”-ООД, съдружници са Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и Живко Делчев; „Ти Би Ай” – 97”. Съдружници са Бойко Борисов и „разстреляният преди няколко месеца” Тодор Толев; „Сириус-2”-ООД от 1992 г., отново собственици са Бойко Борисов и Цветелина Бориславова: „Химтекс”-АД, впоследствие сред членовете на съвета на директорите, извън Бойко Борисов, попада майката на Цветелина. Наред с доверените бизнесмени се публикуват и доверените на Бойко Борисов служители в системата на МВР и спецслужбите. Това са о.з. ген. Атанас Атанасов, ген. Васил Василев, Иван Илчов – началник митница, Боби Соколов – началник ГКПП, Николай Стефанов – зам.-началник РГС по ГКПП, Христо Ангелов – началник РГС, ген. Красимир Петров, полковник Иван Драшков, полковник Огнян Атанасов – директор на ДОИ – МВР, полковник Стоян Велчев – зам.-директор на СДВР, полковник Ботьо Ботев – началник сектор „Тежки престъпления” – ДНСП, полковник Александър Василев. С някои от тези свои кадри генералът по-късно се разделя, както става с ген. Красимир Петров, но общо взето топлите отношения с повечето от тези полицаи, като ген. Атанас Атанасов или полковник Иван Драшков, са живи (актуализирани) и до ден-днешен. Доверявайки се на автора Григор Лилов, читателят остава с твърде тягостно впечатление относно политическите процеси, протекли у нас през последните двайсет години. За пореден път се убеждаваме какви задкулисни интереси се реализират под повърхността на историческите събития. Споделеното и изобразеното в книгата на Лилов разбива представата за самостоятелно и смело действащия политик Бойко Борисов. Тук го виждаме без грим и външни украси, като същество, обрасло с вини на прехода, с деяния, които го легитимират като знакова фигура от криминалните среди, като човек, който трупа богатства в различни по предмета на дейността си фирми, най-често в партньорство със своя „мозъчен център” и икономико-финансов диригент Цветелина Бориславова. Досещаме се, че несметните сделки и финансови активи на Цветелина Бориславова могат да бъдат разглеждани и като несметни сделки и финансови активи на самия премиер. Бели пари за черни дни – така го е казал народът! Авторът е най-уязвим, когато решава конкретно да назове кукловодите, създали тайния проект Бойко Борисов. Явно е обаче, че той се движи в посока, която е плод не на въображението, а на съпоставката и анализа на данни, факти и аргументи. Оценявайки по достойнство задълбоченото проучване, направено от журналиста Григор Лилов, би трябвало да подчертаем и гражданската му смелост – в ситуация на невъобразимо утвърждаване на култа Бойко Борисов – да представи Генерала-полицай с достоверни цветове като подставено лице в пиеса, написана от други автори, предпочели сянката на анонимността! 

260514_341351772619713_677950522_n

Политиката на кабинета Борисов и разгаданите му „тайни”

Ценно качество на книгата „Тайният проект Бойко Борисов” е, че поднася кодовете, чрез които можем да обясним редица действия на кабинета Борисов. С оглед на пълната доминация на американските интереси при новото управление логично е прякото участие на Световната банка в кабинета чрез вицепремиера Симеон Дянков. Престава да е загадка защо едно от първите посещения на премиера на нови промишлени обекти беше това в предприятието за изработване на елементи за нови енергийни източници, с инвестиции на Иво Прокопиев. Сегашната борба за разрушаване на БАН, за опозоряване на кадрите на науката и образованието, за смазване на образователната система намира своя ключ в един антибългарски преврат, извършен от кадрите на Нов български университет, както и в стремежите на кръга „Глобална България”, и по-конкретно на хората, идващи от недрата на Кюлевата банка, да наложат мондиалистки проект, смазвайки държавната образователна система за сметка на частното образование, внасяйки хаос и деструкция в оценките и контрола, приватизирайки огромните имоти на БАН на стойност един милиард лева. И като парадокс – политизирайки грубо образованието и науката чрез осъществяването на тотална диктатура върху тях от страна на МОМН. Неслучайно прилагането на тази антидуховна по същността си политика започва не от Симеон Дянков, Бойко Борисов или злополучния образователен министър Сергей Игнатов, а още от времето на министър Даниел Вълчев и на хората от „Отворено общество”, чийто час за победи настъпи.

260514_341351772619713_677950522_n

По същия начин откриваме какви трудности се изпречват пред президента Георги Първанов, ако не направи отстъпки пред политиката, диктувана от чужди и български олигарси и службогонци. Достигаме до обобщения за назначенията на висши постове – част от тези назначения са рецидиви от историческия развой на криминалния преход. Получава нова интерпретация омразата на Борисов към Сергей Станишев, който първи, още през 2002 г., критикува целите на кръга „Глобална България”, а оттам индиректно на проекта „Бойко Борисов”. Това се случва на фона на съпротивата на елитни кадри на БСП, свързани със силите, които направляват „тайния проект” Бойко Борисов. Вече няма защо да се чудим, че най-голямата лява партия и до този момент не излиза с позиция относно икономико-финансовия тил на премиера. Осмисля се настоящият конфликт между Бойко Борисов и Алексей Петров, както и „любовта необяснима” между Бойко Борисов и Иван Костов, за която ние първи предупредихме. Стават ясни колебанията, които изпитва Бойко Борисов като адепт на крайната проамериканска политика по отношение на руските бизнес интереси. Проумява се защо конспиративният кадър на Иван Костов и на известни световни сили, Волен Сидеров, жертва своята партия „Атака”, за да осигури парламентарно мнозинство на ГЕРБ. Не е тайна повече – на фона на могъщия финансов и медиен потенциал на „Глобална България” – пълният медиен комфорт, подсигурен за Б.Б. Виждаме и „смешната страна” на развитието – как отношения, кристализирали между каратисти, борци по източни бойни изкуства, се трансформират в крупни бизнес операции, но и в опорни звена на националната политика. Така опитът на българските гласоподаватели, масово подкрепили на 5 юли 2009 г. Бойко Борисов, да оправдаят избора си в полза на „тайния проект”, бива подложен на безпощадна критика. Вижда се, че западните господари на днешна България са предпочели у нас да бъдат на власт личности с криминално минало. Може би за да ни накажат допълнително като славянска и православна нация, доскоро строила социализма, а може би защото смятат, че кръстниците на прехода могат по-компетентно да се справят с тежкото криминално наследство. Освен това хората с обременено минало са по-усърдни и по-послушни. Що се отнася до българския народ, той тепърва ще тегли от ума си заради своя безотговорен избор. Но какво да се прави – „Каквото си надробил, това и ще сърбаш”!

„Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“ – това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г.

260514_341351772619713_677950522_n

Докладът е със степен на конфиденциалност СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ. Над тази степен са само грамите ТОП СЕКРЕТНО, с които Wikileaks не разполага.

Причините за класифицирането са с код 1.5 (b,d), което означава, че в доклада са използвани конфиденциални източници.

Грамата има и друга особеност. Тя е една от малкото в масива от 978 доклада от София, прегледани и одобрени едновременно от политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността на американското посолство, както и от посланик Байърли. Всички тези атрибути я превръщат в неоспорим и фундаментален документ, който разкрива образа на българския премиер в очите на водещата държава в света.

„Мръсотията“

Така е озаглавил Байърли раздела, резюмиращ криминалното минало на Бойко Борисов. По една случайност параграфът носи и „щастливия“ номер 13, а в скобите след него е нивото на класификация, което никак не е случайно и отговаря на най-високото ниво на секретност за грамата SECRET//NOFORN:

„13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).“

Tрафикът на метаамфетамини стана публична тема през пролетта на 2008 г, след прочутата среща на Румен Петков с Братя Галеви под шефството на Алексей Петров. Скандалът доведе до оставката на Петков. Месец по-късно, в началото на май 2008, бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов хвърли бомба с твърдението, че фармацевтична компания в Дупница произвежда нелегално синтетична дрога, която се изнася за арабските страни, а приходите пълнят червените партийни каси. В Дупница е заводът „Актавис“, собственост на исландския милиардер със спорна репутация Тор Бьорголфсон, който е и съдружник на Цветелина Бориславова в СИБАНК. Ген. Атанасов тогава заяви, че в МВР има данни за метамфетаминовия трафик, по които не се работи и обеща по-подробни разкрития „Когато му дойде времето“.

Когато искат да омаловажат написаното от американските дипломати, засегнатите по рефлекс изтъкват, че става въпрос едва ли не за слухове, които просто са регистрирани от усърдни чиновници в посолството. Разбира се, това не е вярно, защото по тази абсурдна логика излиза, че информационната система на САЩ работи по слухове и клюки. Нескопосните опити да се омаловажи неудобната някому информация се превръщат в бумеранг с обратна сила. Пример за подобни трагикомични напъни бяха изявленията на бившия министър на МВР Румен Петков да квалифицира американските посланици с обидното определение „треторазрядни доносници“, след като лъснаха на бял свят подробности за неговия морален облик.

В горната грама обаче имаме нещо много по-сериозно. Тя е колективен труд на почти целия дипломатически екип на посолството. Освен това за достоверността на информацията е посочен и конкретен източник, на който Байърли се е позовал. Това е загадъчното SIMO, което потвърждава „оперативните“ данни за участието на Борисов в сериозни криминални структури и деяния.

Проверка, извършена в публикуваните до момента около 13000 грами в сайта на Wikileaks показа, че абревеатурата „SIMO“ се споменава едва 4 пъти. От контекста на цитатите и съдържанието може да се направи предположение, че „SIMO“ е американска държавна агенция, свързана със сигурността и информацията. В секретна грама от Буенос Айрес се споменава, че SIMO и DEA са представени в „правоохранителния комитет“ към посолството, заедно с политическата, финансовата и правната служба на легацията.

260514_341351772619713_677950522_n

Вторият параграф от „Мръсотията“ е специално посветен на връзките на Борисов с Валентин Златев, директор на „Лукойл България“:

„14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда „танто-за-танто“, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“

Разследване на Биволъ хвърли светлина и върху друг епизод от съвместния бизнес на Борисов и Бориславова с фигури от престъпния свят като „Пашата“, споменати в грамата. През март 1995 г. в Крайморие НСБОП разбива фабрика за нелегално производство на цигари, собственост на фирмата „Тео Интернационал“, в която съдружници са Борисов, Бориславова, Румен Николов – „Пашата“ и Ангел Бончев от Литекс. Разследването така и не довежда до обвинения. Борисов продава дяловете си в „Тео Интернационал“ на Иво Каменов, един от съдружниците в групировката ТИМ, цитирана в американските грами като „изгряващата звезда на българската организирана престъпност“. Източници на Биволъ информират, че тютюневите машини от Крайморие фиктивно са изнесени за Ливан преди години, с помощта на сирийски бизнесмен. В действителност те са били тайно преместени около голям град в Североизточна България и до момента продължават да произвеждат необезпокоявано нелегална продукция.

260514_341351772619713_677950522_n260514_341351772619713_677950522_n

Валентин Златев е споменат и в известната грама за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю. „Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са подозирани в силни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност“ – преценява Пардю през 2005 г.

От грамата се разбира също така, че Борисов твърде често се среща с представители на руското посолство, но избягва да афишира това, докато в същото време „често парадира с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ.“ Ренгеновата психологическа снимка на особеностите, слабостите и качествата на бъдещия премиер е непогрешима:

„16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ.“, сочи анализа в доклада. Неформалният лидер на ГЕРБ съвсем директно се е пазарил с американците за политическа подкрепа на парламентарните избори, като благодарност за проамериканските си позиции. „Ще сваля правителството, след като се договорим за базите„, бил предложеният директно бартер, който впечатлил американците.

Като пример за противоречивостта е посочено как от една страна Борисов обещава на САЩ пълна подкрепа за военните бази и участието ни в международните военни мисии, а от друга си позволявал да критикува демагогски публично проамериканската политика на БСП със следните думи: „Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна.“

Интересен е пасажът, в който Байърли докладва, че след писмено предупреждение от американска страна Борисов спрял веднага с подобна антиамериканска риторика. За да се направи на лоялен, той категорично обещал да унищожи партия АТАКА. Въпреки това новата политическа звезда на България си остава човек с „улично образование“, твърде повърхностен и „с малък диапазон на внимание“, което го кара да не се задържа дълго на една тема и да „крачи напред-назад из кабинета си, като тигър в клетка“. Не е пропусната неговата особена чувствителност и непоносимост към всякакъв вид частна, или публична критика.

Една от основните егоцентрични слабости на премиера ни е да си прави реклама. Анализът в грамата дори издава негативна оценка. „Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му.“ Споменава се, че лично той е изградил стройна машина за ПР, която да гради публичния си образ. Български журналисти обаче не са спестили в частни разговори пред служители в посолството истината, че спрямо тях се прилага методът на „моркова и тоягата“. Борисов или плащал в брой за да бъде хвален в медиите, или директно заплашвал непослушните.

Като цяло Бойко Борисов е оценен като вероятен политически лидер, който единствено може да разруши статуквото на Тройната коалиция. Според грамата обаче той остава „непредсказуема личност с необуздани политически амбиции.“

Със сигурност американците не са забравили с кого си имат работа, защото изнесените данни са шокиращи за един премиер на европейска държава. Самият Борисов вероятно би искал някои подробности от биографията му, които са изследвани и са станали известни на тези кръгове да бъдат завинаги погребани в дипломатическите папки.

260514_341351772619713_677950522_n

Макълдауни – Обяздването на руския жокер

Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като „сурова политическа сила“.

Той е „нетърпелив“ и „променящ мненията си всеки ден“ според информатори от ГЕРБ. При първата си среща с посланика той заявил, че българите не могат да взимат решения сами и разчитат на Брюксел и Вашингтон „да кажат на премиера какво трябва да се направи“.

Въпреки заявената западна ориентация, Борисов е като жокер когато става въпрос за Русия – отбелязва Макълдауни. Той има близки връзки с Валентин Златев, за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой. Златев бил и голям финансов поддръжник на БСП, отбелязва в скоби Макълдауни. Борисов флиртува и с електората на Атака. Пред свои хора от ГЕРБ той казал, че „от време на време“ ще прави про-руски изказвания, но ще страни от дебата Русия срещу НАТО, за да е щастлив електората му.

Победата на Борисов ще е илюстрация за продължаващата българската политическа незрялост, смята американският посланик. Обгрижвайки гордостта на Борисов и необходимостта му да получи легитимност, американците разчитат да насочат ГЕРБ към „модерна политическа формация“.

За разлика от предшественика си Байърли, Макълдауни вече говори не само за „побутване“ на Борисов, а с метафора от родеото: ако Борисов победи на изборите, на американците им предстои „трудна езда“.

260514_341351772619713_677950522_n

Батман на конец

Бойко Борисов не може да се похвали с монопол върху прозвището „Батман“. В световните новини то вече беше присъдено на Путин от друга изтекла грама, оприличаваща руския премиер на „Батман“, а президента Медведев на „Робин“.

Колко е дълъг конецът с който е вързан българският „Батман“? И има пространство за маневриране извън треакторията между явните жестове към американците и тайните срещи с руската резидентура?

От една страна, САЩ очевидно разполагат с много сериозни компрометиращи данни за престъпна дейност на Борисов в миналото и умело експлоатират егото му, разчитайки на обещаната лоялност.

От друга страна личи, че премиерът силно зависи от „регента“ Златев, който е избраник на руските „кукловоди“. От дипломатическите доклади узнахме, че Борисов си е признал пред американците за заплахата на Путин да врътне кранчето на газа. Но не се изключва възможността да има и персонални заплахи. Ако е вярно, че Златев е свързан с руската разведка излиза, че руските служби също са в течение на компрометиращите факти, които американците знаят за Борисов.

Показателен е драматичният обрат в отношението на Бойко Борисов към руските енергийни проекти у нас и най-вече към  АЕЦ „Белене“. В преговорите изневиделица се включи като консултант на руската страна Валентин Златев, а позициите на проамериканските министри като Трайков и Младенов се разклатиха.

Идват драматични месеци, в които на България предстоят избори и съдбоносни решения, свързани с енергийната ни независимост от Русия. Има реален риск европейският цивилизационен избор на страната и защитата на националния ни интерес да бъдат сервирани на тепсия от един български Батман на по-старшия му руски брат.

260514_341351772619713_677950522_n

25 мнения за “Бойко Методиев Борисов

  1. Не знам какво да кажа. Знам само, че след като си използвал добре предишната политическа система и дори вътре в себе едва ли не симпатизираш на нея, на Т.Живков и Живковизма би следвало да си седнеш на задника, да благодариш на Господ, че си имал възможност и да оставиш друг да прави нова политическа система и то потърпевш от предишната лично или фамилно. Истината рано или късно излиза наяве и е опасно да я крием. Човек трябва да е по-скромен, да се радва на живота и на малкото. Другото е глупост.

  2. А, Б. Борисов въобще не е комунист и изобщо никога не е бил…ха-хаха! „Ole“ ти наивник ли си? Или си комунист от сектата на Б.Борисов?

  3. AB Администратор: Внимание!
    Редактирано за да се намалят буквите. Нарушенa e точкa 6. Прочетете правилата за коментарите!

    И най-накрая като му пръснат тъпата тиква с един куршум и до там и фирми и пари. Защо си живял на тази земя, когато не си направил едно добро дело през краткия си и жалък живот, къде ще ги носиш тия откраднати милиарди?

  4. Затова казвам,че ощ през 1990 година промяната трябваше да започне с народен съд ,ама с по жесток от този през1946година.За да се започне на чисто е необходимо мръсотията да се очисти и след това да се продължи да се прави нещо ново.това се осъзнава от китайците и всяко нещо което се проявява като пречка за напредъка на държавата му режат тиквата за а не ражда нови тикви.Сега този пропуск макар и сред толкова години трябва да се извърши -народен съд и тогава напред.Не виждате ли как България цикли на едно и също место и не позволява да се развива държавата-не се приемат стъпки в нито едно направление.Борисов е вреден още от самото начало,колкото и да се представя ,че прави нещо.Такива са и всички гербечуги,които са сбирщина от така наречените останки от „демократични“десни парти и ренегатите от БСП.Ако тази пасмина не се отсвири ние загиваме като нация. ГЕРБ не са нищо друго освен нереализирани кариерно селяндури и случайно попаднали „експерти“,които са срам за нацията,които закопават всичко живо ,което все още мърда.

  5. Ако се разходи човек през нощна София ще се ужаси! Градът прилича на… пералня. Допускам, че подобно положението е и в останалите градове на България.

    А денем се виждат спящи зомбита… овце…

  6. Гнусотия и позор!!!!!!!!!!! Дано си отиде толкова бързо, колкото дойде и повече да не се връща, защото иначе българският народ нищо хубаво не го чака. Господи прибери си вересиите!!! И след това да го забравим за да не проклинаме себе си.

  7. Коментара на Виза Недялкова бе много по-пълен и добър, защото се вижда мутренската му страна

  8. Това са долни лъжи и измислици на комунистите. Бойко е най-честният и най-чист човек в тая държава. Ако имаше милиарди дали щеше още да седи тук да го псуват. Той иска само да ни помогне и да ни оправи, за да живеем по-добре! БОГ ДА ПАЗИ БОЙКО и смърт за комунистите!

    • То Бойко си е бивш комунист- само дето няма бивши има само настоящи. Да е жив и здрав прави се на голяма работа, ама е въздух под налягане. Забравил е че е бил в мвр, нито на Бойко нито на никои не му пукка за мвр. Имам въпрос ако има кой да ми отговори Защо закриха държавния СОД ? И сега ще ми викат че мвр няма приходи. Еми няма да има приходи защото е такива като този човек , който държи повечето охранителни фирми се полъмтя…

    • Промит мозък, смърт за тъпаците бих уточнил, тъпотията е нелечима

  9. E като ги има толкова милиони и милиарди за кво му е да си трови живота тук в хубавата България няма да е вечен още 50 и още 100 години да живее накрая всички са на едно място и имането и парите остава.

    • Ами човек колкото повече има,толкова повече иска да има.Накрая може да поиска и България да купи.

  10. Пропуснали са да опишат наградите му заради борбата с престъпността… Но това не е най-важното. Има ги в Wikipedia.

    Но днес не това е най-важното.
    Вече плъзнаха слухове, че ГЕРБ организират протестите… Не знам кой ги пуска и кой ги подклажда… Вероятно е някой, който би имал интерес от това… Но не е партия ГЕРБ.
    Аз съм на протеста в София всеки ден. И съм от ГЕРБ. Но не ГЕРБ организират протестите. Там съм като гражданин на тази държава. Има и други „гербери“, но има и националисти, има и „сини“, има дори и „червени“, а вероятно има и либерали и консерватори… Там сме като граждани!!!
    Елате на протеста! Помните ли, че най-важна е България? Сега всички демократично настроени хора излизаме и протестираме, защото не искаме настоящето правителство. Не им вярваме!!! Кого искаме или не, след като ги свалим, ще се реши чрез демократични избори. А днес ни трябва ЕДИНСТВО!
    Отново ще цитирам Огнян Минчев – един много умен човек- български демократ, политолог, доктор на социологическите науки: marystaneva.blog.bg

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.